За да използвате този уебсайт е нужно да инсталирате Flash Player 8.

Белези за насилие над дете

Основните видове насилие, на които едно дете може да бъде подложено, са четири: физическо, емоционално, сексуално и занемаряване (или неглижиране)

Идентифициране на възможните признаци за насилие

Дори за опитни професионалисти, работещи в сферата на закрилата  на детето, не винаги е лесно да разпознаят признаците на насилие. Когато подозренията ви са събудени, първата ви вероятна реакция ще е шок, гняв или недоверие. Може би същи така ще се чувствате колебливо и дискомфортно да привлечете вниманието към  случай, ако се боите, че в края на краищата би могло да има съвсем невинно  обяснение за него.

Запомнете, все пак, че ваша е отговорността да действате вследствие на загрижеността си и да предадете съмненията си на подходящия човек, така че да бъдат предприети действия, ако това е необходимо.

При обмислянето дали едно дете е подложено на някаква форма на насилие, вие трябва да обърнете внимание на две главни области: физически белези и поведенчески белези. Ако  освен това познавате едно дете в  продължение на много  време, това познаване ще  бъде  ценна помощ при оценката дали промяна в поведението или външния вид е от такова  значение, че да събуди тревога и подозрение у вас. При всички случаи  не бива да пренебрегвате това, което интуицията, преценката и опитът ви ви казват. Ако дете, за което се грижите или просто познавате, показва някои следните признаци, изброени по-долу, трябва сериозно да обмислите възможността това дете да е възможна  жертва на насилие.

Пренебрегването и занемаряването

Пренебрегването е много трудна за разпознаване форма на насилие над детето. Тя често е разглеждана като по-малко сериозна форма на насилие в сравнение с другите, но нейните последици могат да бъдат много увреждащи. Децата, които са занемарени и пренебрегнати, често се развиват по-бавно от другите и им е трудно да намират приятели или да се впишат в групите на връстниците си

Физически белези, за които трябва да сме нащрек:

  • Непрекъснат глад у детето и понякога – крадене на храна от други;
  • Запуснат външен вид; често детето е мръсни или мирише;
  • Загуба на тегло или постоянно поддържано ниско тегло (макар и труден за отчитане, този показател е важен, особено ако имате наблюдения, че детето наддава на тегло, когато е далеч от дома си – на лагер, на  екскурзия, в болница и т.н.);
  • Облекло, неподходящо за климатичните условия;
  • Лишаване от медицински грижи – детето не лекувано при болест или нараняване;

Поведенчески белези, за които трябва да сме нащрек:

  • Детето е уморено през цялото време;
  • Често отсъства от училище или закъснява;
  • Пропуска уговорени часове при лекар;
  • Има малко приятели;
  • Оставяне е само и без контрол по правило;
  • Компулсивно краде или рови из боклуци, най-често за  да намери храна.

Физическо насилие

Повечето деца получават порязвания или контузии доста често като нормална част от ежедневния им буен и палав начин на живот. Това затруднява разпознаването на тези белези и наранявания, които не са получени случайно. Физическото насилие може да бъде предположено, когато нараняванията попадат в една или повече от следните категории.

Физически белези, за които трябва да сме нащрек:

  • Наранявания, които детето не може да обясни, или обяснява неубедително;
  • Наранявания, които не са лекувани или са лекувани по неадекватен начин;
  • Наранявания на части от тялото, по които случайното нараняване е неправдоподобно, като например по бузите, гърдите или бедрата;
  • Белези, които показват следи от ръка или пръсти;
  • Изгаряния от цигари, белези от човешка захапка;
  • Фрактури на  кости (особено при деца под 2 години);
  • Следи от попарване с вряла вода, такива, които се разливат, маркирайки пътя на водата така, както е била плисната върху детето или следи от синини по раменете, краката или тялото на детето – там, където е било натискано, за да седи или стои в много гореща вода.

Поведенчески белези, за които трябва да сме нащрек:

  • Детето неохотно се съгласява да се контактува с родителите му;
  • Агресивно поведение или силни гневни изблици;
  • Позата на “настръхнало очакване” – детето се вторачва във възрастните, за да предугади намеренията и желанията им, да реагира удовлетворително  и по такъв начин да избегне евентуалното физическо малтретиране;
  • Дете, което бяга от къщи или показва страх да се прибере;
  • Дете, което неохотно и със страх тръгва с родителя си;
  • Дете, което се отдръпва стреснато при приближаване или докосване;
  • Обличане на дрехи, които скриват на ръцете и краката, дори когато е горещо;
  • Депресия или настроения, които не са характерни за обичайното поведение на детето;
  • Противоестествено послушание, стигащо до угодничество, спрямо родители, учители или други обгрижващи и авторитетни фигури.

Сексуално насилие

Както момичетата, така и момчетата, могат да бъдат жертви на сексуално насилие и няколко са комбинираните фактори, които правят това насилие трудно за разпознаване. Повечето актове на насилие (но не всичките) е най-вероятно да се случват насаме и насилникът над детето е способен на немислими действия, за да предотврати разкриването. Детето често бива заплашвано да мълчи, а много от децата чувстват толкова непоносима вина и срам, че са абсолютно неспособни да говорят за това, което се случва с тях.

Все пак, има някои улики за сексуалното насилие:

Физически белези, за които трябва да сме нащрек:

  • Болка, сърбеж, охлузвания или кървене в гениталната или аналната област;
  • Всяка болест, предавана по полов път;
  • Продължително течение от гениталиите или инфекция на уринарния тракт без очевидна причина;
  • Стомашни болки или дискомфорт, когато детето се движи или сяда.

Поведенчески белези, за които трябва да сме нащрек:

  • Внезапни или необясними промени в поведението на детето;
  • Очевиден страх от някого;
  • Бягство от къщи (обикновено това се случва, за да се избегне сексуално и физическо малтретиране);
  • Кошмари или нощни напикавания;
  • Демонстративна и публична мастурбация (много от децата мастурбират и това не е повод за  притеснения; съвсем различен и наистина тревожен е случаят, когато мастурбацията се случва публично);
  • Себенаранявания, себеобезобразявания или опити за самоубийство;
  • Употреба на наркотици или други вещества;
  • Хранителни проблеми от типа на анорексията или булимията;
  • Сексуализирано поведение или познания при малки деца;
  • Сексуални рисунки или език;
  • Притежаване на необяснимо големи суми пари (често сексуалният насилник се опитва да “купи” мълчанието на детето, за да запази тайната);
  • Детето е поело родителската роля в къщи и функционира много над нивото на възрастта си;
  • На детето не му е позволено да има приятели (особено валидно за юношеския период);
  • Намеци за тайни, които не могат да се разкрият;
  • Споменаване пред други деца или възрастни за насилието.

Емоционално насилие

Също като сексуалното насилие, емоционалното е трудно за разпознаване със сигурност. Някои деца по природа са срамежливи или им е трудно да са център на внимание и самоуверени, и това не означава, че са насилвани. Вие трябва да сте нащрек за следното:

Физически белези, за които трябва да сме нащрек:

  • Провал в израстването и добрия външен вид (особено ако детето процъфтява, когато е далеч от дома си);
  • Внезапни разстройства на речта;
  • Забавено развитие, както физическо, така и емоционално.

Поведенчески белези, за които трябва да сме нащрек:

v     Компулсивно нервно поведение, като например дърпане или навиване на косата;

v     Неохота или неспособност да играе;

v     Прекомерен страх от допускане на грешка;

v     Себенараняване или увреждане;

v     Неохота да се контактува с родителите;

v     Прекомерно уважение спрямо останалите, особено към възрастните;

v     Прекомерна липса на самочувствие;

v     Прекомерна нужда от одобрение, внимание и любов;

v      Неспособност да понася похвала.

Как да реагирате, ако едно дете ви се довери, че е насилвано?

За да се довери едно дете на някой възрастен относно насилие, упражнявано над него,  може да му е необходима изключителна смелост. Това е така, защото детето се “предоставя” на някой, който е много по-могъщ от самото него. Децата се научават да бъдат много добри в прикриването на насилието и са способни да дадат правдоподобно обяснение за това какво им се случва. Възможно е детето да трябва да предаде някой, който му е не просто близък, но е  и човек, когото то обича. А също така детето поема голям риск с надеждата, че вие ще повярвате на думите му.

Някои помагащи реакции:

v     Останете спокойни, достъпни и приемащи;

v     Слушайте внимателно, без да прекъсвате;

v     Бъдете наясно относно не-вербалните си послания;

v     Покажете ясно на детето, че го приемате сериозно;

v     Признайте смелостта му и го уверете, че е право да говори за случващото му се;

v      Уверете го, че не трябва да  се чувства виновно и че съжалявате за това, което му се е случило;

v     Кажете му, че смятате да направите всичко, което можете, за да му помогнете и какво може да се случи като резултат от това;

v     Отбележете си това, което ви е казано и кой е присъствал. Използвайте автентичните думи на детето, когато е възможно.

Какво трябва да се избягва?

v     Не позволявайте шокът или отвращението ви да проличат;

v     Не настоявайте за повече информация, отколкото ви се предлага;

v     Не размишлявайте и не правете допускания и предположения;

v     Не правете негативни коментари за насилника;

v     Не давайте никакви обещания, които не можете да спазите, или такива от типа на:”Всичко ще е наред!”;

v     Не се съгласявайте да запазите информацията в тайна

Работа със силни подозрения

Понякога ще се случва да се безпокоите за поведението или нараняванията на някое дете, а детето няма да каже нищо, с което да потвърди, че е било насилено. Това може да бъде много затрудняващо и фрустриращо за вас. Можете да помогнете, като:

v     бъдете такъв тип човек, на когото детето да може да говори;

v     бъдете налице и с готовност за слушане;

v     обсъдите загрижеността си с колеги, доброволци или подготвен социален работник;

v     не пазите нещата за себе си;

v     не разчитате някой друг да предприеме действия.

В много от доказаните случаи на насилие над дете е често явление хората, които са били в контакт с детето, да са имали подозрение, че то е жертва, а да не са предприемали нищо в съответствие с подозренията си.  Понякога тази сдържаност е приключвала с трагичен резултат, който е можело да бъде избегнат.

Трябва да помните, че когато доверявате вашите подозрения, ще бъдат проведени много проверки от специалисти, обучени в разкриването на насилие над деца. Специализираните власти няма да ви обвинят, ако се окаже, че подозренията ви са безпочвени, или пък да са разгневени от това,че сте им загубили времето – те много повече биха предпочели да са уведомени без необходимост, отколкото да се провалят в защитата на дете, което е насилвано.

 


Последни новини

26-04-2017

На 26 април 2017 г. в интерактивната зала на Регионална библиотека „Дора Габе” се проведе заключителна среща по проект „Библиотеката - посредник в образователната интеграция на деца от ромската общност”, който се реализира с подкрепата на Фондация „Глобални библиотеки – България.

20-04-2017

Добровoлци към Фондация "Ръка за помощ" инициираха кампания в подкрепа на Общински приют за безстопанствени животни в Добрич.

18-01-2017

На 17 януари 2017 г. се проведе първия Форум на Фондация Америка за България / www.us4bg.org /. На събитието присъстваха повече от 600 гости и партньори.