Емпатията като емоционален процес и толерантност
Що е Емпатия?
Заедно със самоконтрола, самосъзнанието, мотивацията и социалните умения тя е част от Емоционалната Интелигентност.
Емпатията или съчувствието е способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. Степента на емпатия е строго индивидуална, като съществуват и различни видове емпатия според начина, по който другият индивид е разбран — когнитивна, емоционална, интелектуална. Емпатията стои в основата на градивното социално общуване и води до формирането на алтруистично поведение.
В по-високите степени на емпатия човек се ангажира с чувствата, емоциите, дори тревогите на друг човек, дори и да нямат близък контакт, например чрез телефона, снимка или интернет.
Емпатията - част от духовното усъвършенстване
Думата "емпатия" произлиза от гръцката дума "pathos", която означава силно и дълбоко чувство, близко до страданието, до състраданието. Емпатията е способността на човек да почувства и разбере това, което чувства другия. Според психоаналитика К. Роджърс това е деликатно пребиваване в друг живот, без оценяване и без осъждане. Емпатията е способността да "виждаш света през очите на другия". Емпатията позволява изживяване на чуждия емоционален, душевен, мисловен свят. Тя позволява именно разбиране на другия. При всяко изживяване на емпатия, човек се променя. Неговото съзнание се разширява, приемайки различна нагласа към живота, която при други обстоятелства е възможно да осъди. Това състояние води до единство. За пример може да се даде музикално изпълнение. Музиката има магична и завладяваща сила, която въвлича слушателя в творбата. Изпълнителят е този, който трябва да събуди творбата, да я оживи. В даден момент светът на творбата се оказва един и същ и за публиката и за изпълнителя.
Емпатията е форма, с която Аз-ът се въвлича в живота на другия. Тя създава сигурност, усещане за взаимна принадлежност, за заедност, защото това е опит да се преживее и разбере това, което се случва с другия, да се навлезе във вътрешния свят на другия. Емпатията създава особено пространство, изпълнено с взаимно признаване, сигурност, доверие и обич. Емпатията е повече от отговор на изпитваната физическа или душевна болка, в нея се отразява страдието на Аз - а от безсилието, че другият е ощетен, уязвен, че не е пощаден. Емпатията е проникната от любов. Без любовта емпатията е невъзможна. Любовта присъства в емпатийния отговор като мотив за пресътворяване образа на другия.
В психологията на междуличностните отношения и в психологията на личността най-популярно е определението на Даймонд: "Емпатията е въображаемо поставяне на човека в мислите, чувствата и действията на другия и структуриране на света по образеца на този друг".
Емпатията има за основа умението правилно да си представим какво става у другия човек, какво преживява и как възприема обкръжаващия го свят. Обикновено емпатията бива интрепретирана и като положително отношение към партньора.
Като феномен на междуличностните контакти емпатията регулира непосредствено взаимоотношенията между хората и до голяма степен определя нравствените качества на човека.
Установено е, че емпатичната способност обикновено се развива и нараства с разширяването и обогатяването на жизнения опит, а също така се наблюдава, че емпатията по-лесно се реализира, когато има наличие на сходство в поведенческите и емоциноланите реакции на общуващите хора. Човек с богат емоционален опит, преживял както дълбочините на депресията, така и върховете на себереализацията, ще има много по-големи емпатични способности за разбиране на чувствата на другия.
Как съпреживяването на чуждите проблеми може да ви навреди
Присъщо ли ви е да съпреживявате и да се грижите за другите? Ако подобно на много жени, вие отговорите на този въпрос положително, можете да се гордеете със себе си. Но струва си и да се замислите: не ви ли вреди тази черта от вашия характер?
Според учените, прекомерното съпреживяване е твърде опасно. Мозъкът на някои хора (предимно жени) е много чувствителен към емоциите на околните. С други думи, той улавя чуждите чувства, интерпретира ги и реагира на тях. Често това става напълно подсъзнателно.
Хората, които не притежават тези способности, компенсират това умение с други, по-технически навици – например с пространствено мислене. И едните и другите могат да си създадат сериозни проблеми. Хората с добре развити технически умения могат да срещнат трудности в социалния живот и да се почувстват изолирани от обществото. А тези, които са твърде чувствителни към чуждите емоции, могат бързо да изпитат стрес, морален дискомфорт и т.н.
Твърде зает със себе си човек забравя за другите, неспособен е да се идентифицира с тях, да преживява чуждия дистрес. Въпреки това обаче измежду хората с центрираност към Аз-а има и такива, които са склонни към висок алтруизъм. Така например се забелязва, че колкото е по-висок статуса при мъжете, толкова по-голяма помощ дават, оказват те. Хората с високо самочувствие, тези, които вярват, че са в състояние да ръководят и контролират съдбата си, хората с висока степен на отговорност и с относително високо равнище на морално развитие са по-склонни да участват в поведение, с което се оказва помощ. Емпатията и връзката и с чувството за вина. Вината може да се появи, в генетичен план, още през втората година при децата. Тя се свързва с интернализирането на ценностите и осъзнаването, че могат да бъдат нарушавани, заобикаляни или изоставяни. Вината, като чувство е свързано с осъзнаването на връзките между собствените действия и чувствата на другия – осъзнаването на нараняващите отношения. В днешно време чувството за вина никак не е намаляло. Нарушаването на моралните и социални норми или причиняването на страдание някому повишава отстъпчивостта поради чувство за вина. Ние вярваме, че живеем в свят на справедливост. В случая обаче справедливостта е нарушена от нас, в следствие, на което се явява противоречие между нашето убеждение и реално съществуващото поведение. В този случай човек, като причинител на вредата се опитва да редуцира своя дистрес, като възстанови равенството в отношенията. Колкото е по-голям дистреса, толкова е по-голяма вероятността виновния да предложи услугата си.
Съчувстваме по-малко на “чуждите”: структурата на мозъчната кора предопределя пристрастията ни към хора от нашата социална група.
Според ново проучване, публикувано в The Journal of Neuroscience (Журнал по невробиология) от 1 юли 2009 г., съчувстваме повече на хора от социалната група, към която принадлежим.
Проучването доказва, че проявите на емпатия се определят от пристрастността ни към хора от нашата непосредствена среда – нещо, което се знае отдавна, но никога не е било доказвано научно, чрез сканиране на протичащите в мозъчната кора процеси. Още от 50-те години на миналия век учените изучават пристрастността на т.н. вътрешни групи. Някои от извършените проучвания показват, че дори когато хора със сходен произход се разпределят по групи на случаен принцип, те също показват предпочитания към хората от собствената си група пред останалите. Новото проучване доказва, че процесите в мозъчната кора отразяват емоционалните ни пристрастия.
Eмпатийната емоция и толерантността като поведение подлежат на култивиране и усъвършенстване, затова би могло да се мисли за ролята на училището като обществена институция за на насочване на подрастващите към поведение на толерантност и приемане на другостта и различието като част от многообразието на битието, а не като аномално явление плашещо и объркващо.
ФОНДАЦИЯ