За да използвате този уебсайт е нужно да инсталирате Flash Player 8.

Особености навзаимоотношенията в семейството

Нормалните взаимоотношения в едно семейство могат да бъдат изкривени и деформирани. Причините за това много често се крият в различен вид страхове, които блокират правилното функциониране на човешката личност и нейните взаимоотношения. Липсата на себеуважение, която твърде често се корени в различни форми на отхвърляне, преживени от дадена личност е друга причина, която води до насилие в семейството.

Съществуват различни форми на взаимоотношения, които нараняват партньора или другите членове от семейството.

Ревност: Ревността в насилствената връзка няма нищо общо с любовта, тя показва несигурност и желание за притежание. Мъжът разпитва жената за това с кого говори, обвинява я във флиртуване или ревнува от времето, което тя прекарва с родителите и приятелите си. С усилването на ревността насилникът може да започне да се обажда често през деня или да се появява неочаквано. Той може да се откаже да пуска жената от страх, че би могла да срещне някой друг и дори да проверява километража на колата й и да моли приятели да я следят и да докладват какво е правила.

Налагане на контрол: Първоначално мъжът- насилник твърди, че се държи по този начин, защото е загрижен за безопасността на партньорката си, за това тя да използва пълноценно времето си или да взема правилни решения. Той се ядосва, ако жената закъснява след срещи или ако се е забавила в магазина. Разпитва я подробно къде е била, с кого и какво е правила. Това състояние може да се влоши и той да започне да не й позволява да взема самостоятелни решения за дома, облеклото си, хората, с които се среща, нещата, които прави. Може да държи всички пари и дори да я принуждава да иска разрешение, за да излезе от къщи.

Изолация: Насилникът се опитва да изолира жената от заобикалящата я среда. Ограничава контактите й, поставя й условия, обижда нея, близките и приятелите й. “Ако ме обичаш, аз съм всичко, от което се нуждаеш”.

Обвинения: Често партньорката е виновна за всичко, което върви наопаки. Ако има неудачи, насилникът никога не търси вината у себе си.
Насилникът лесно се обижда. Твърди, че неговите чувства са наранени, когато е особено ядосан. Възприема и най-малкото несъгласие като лична обида. Избухва и говори яростно за неправдите в живота и обвинява.

Жестокост към животни или деца: това са хора, които наказват жестоко и са брутални към по-слабите и беззащитни същества – животните и децата. Те са нечувствителни към тяхната болка и страдание.

Насилствен секс: Насилникът не обръща никакво внимание на това дали жената има желание за секс или й е неприятно това, което става. Ядосва се, ако тя се съпротивлява и я уговаря докато отстъпи. Причинява й болка като се държи грубо с нея по време на акта, който може да бъде предизвикан докато партньорката спи или, когато е уморена, неразположена.

Оскърбления: Мъжът насилник казва неща, които са жестоки и болезнени и имат за цел да унижат жената и да принизят нейните постижения. Той казва, че е глупава и не може да се справя сама. Това често е съпроводено с нощен тормоз – буди я, отправя й заплахи, и я разпитва.
Насилникът гледа на жертвата като на по-низше същество, което е неспособно да бъде пълноценна личност без да е обвързано в сериозна връзка.

Заплахи за насилие: Тук влиза всяка заплаха за прилагане на физическа сила, целяща да подчини и контролира жената – “...ще те убия”; “... ще ти счупя врата”; “...ще те убия, ако не си затваряш устата”. Повечето хора не заплашват партньорите си, но насилникът се опитва да обясни поведението си с думите “всички говорят така”.
Чупене или удряне на предмети: Това поведение се използва като наказание, но в повечето случаи се използва, за да се тероризира жената и да се държи в подчинение. Мъжът насилник удря с юмруци по масата или хвърля предмети близо до жената.

Децата, живеещи в домове, в които се упражнява домашно насилие, също стават негови жертви. Те често са пренебрегвани заплашвани, застрашавани. Насилието се възприема като нормален начин за разрешаване на възникналите конфликти и този модел лесно се пренася в семействата, които порасналите деца създават.

 

Насилието над жени като проблем

Проблемът за насилието над жени се явява един от най-актуалните в рамките на обсъжданите взаимоотношения между половете. Осмислянето му и възникването на все повече неправителствени организации, работещи по темата срещу насилието над жени и деца, позволява да се формира разбиране за положението на жените в съвременното общество.

Терминът “насилие над жени” съгласно документите на ООН е всеки акт на насилие, осъществен на основа полов признак, което причинява или може да причини физическа, полова или психическа вреда или страдание на жените, в т.ч. и заплахите за такъв акт, принудително или произволно лишаване от свобода, било то в обществения или личен живот.

Често хората, сблъскващи се с насилие в ежедневието, независимо дали в личния или професионалния живот, си задават въпроси за причините за насилието. В обществен план неразбирането на тези причини води до неприемане и отказ да се говори за насилието, както и да се предоставят необходимите социални услуги за пострадалите. Обстоятелствата, обуславящи проявата на насилие, могат да се разглеждат от различни аспекти. Това могат да бъдат културните традиции, моделът на биологичното семейство, както и условия на съвременния социален живот, особености на взаимоотношенията с близките и др.

В САЩ:
От 2,000,000 до 4,000,000 жени страдат от домашно насилие. То е най-голямата причина за наранявания и втората по ред причина за преждевременната смърт на жените от Съединените щати.

В БЪЛГАРИЯ:
Всяка четвърта българка е жертва на домашно насилие в дома си. За съжаление статистика, уточняваща броя на претърпелите насилие, не съществува.

Необходимо е да признаем, че днес независимо от юридическото равноправие и декларирани равни права на жени и мъжете, фактически съществува дискриминация на жените. Тя се осъществява чрез различни видове насилие, които трудно се идентифицират и доказват. Болшинството високообразовани жени говорят за насилие върху себе си само, ако то е физическо или сексуално.

 

Форми на домашно насилие

ЕМОЦИОНАЛНО НАСИЛИЕ:
Мъжът налага волята си чрез предизвикване на чувства на страх, срам и вина. Може да принуди жената да върши неща, които противоречат на убежденията и желанията й чрез като заплахи причиняващи объркване и страдание. Например, че ще я напусне, ще я изгони от къщи, ще й отнеме децата, ще се самоубие и др.

Поставя жената в принизена позиция, прави я зависима и слаба като я ругае, унижава я пред семейството и приятелите й.

Отнася се към жената като втора ръка човек, взима сам всички решения. Държи се като господаря на дома - може да чупи нейни вещи, да тормози домашни любимци, да заплашва с оръжие.

Може да кара жената да се чувства виновна заради децата й, да я заплашва, че ще й ги вземе, ако тя не спазва неговите условия.

ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ:
Бутане, блъскане или скубане, изгаряния, причиняване на синини, счупвания.
Удряне с плесници, ритане.
Удряне с предмет или нож.
Цели подчинение и всяване на страх.

СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ:
Принуждаването на жертвата да прави секс по време или по начин, който тя не желае.

Грубо събаряне на земята и причиняване на болка по време на акта. Ядосва се, когато тя се съпротивлява и я обвинява, докато отстъпи.

ИКОНОМИЧЕСКО НАСИЛИЕ:
Мъжът възпрепятства жената да работи, принуждава я да го моли за пари, отпуска й ограничена парична сума, за която впоследствие иска подробен отчет.

Жената е лишена от свободен достъп до парите и информация за финансите.

Последици от насилието при жените

МЪЛЧАНИЕТО: Насилието се превръща в тема–табу. Жените, жертви на насилие, полагат неимоверни усилия да го прикрият. Преживяната болка и унижение живеее единствено в съзнанието на жената.

ПРИЧИНИТЕ:
• Вменяване на чувство за вина у жертвата: “Ами той щом те бие, ти да не би много да си отваряш устата. Една жена може с приказки да скъса нервите на един мъж. Тя жената е като змията - хапе!” ;

• Признаване на собствената слабост първо пред себе си, а след това и пред външния свят;

• Отричането и премълчаването на насилието е отричане и премълчаване на нашата собствена злина и агресивност.

РЕЗУЛТАТЪТ:
• Отключване на психично заболяване;
• Жертвата се превръща в насилник;
• Изграждане на идентичност на жертва.

ВЪТРЕШНОТО ПРОТИВЕРЕЧИЕ: Породено от една страна от желанието на жената да “забрави” за насилието, да го изтрие от съзнанието си и да продължи да живее така, сякаш то никога не се е случило. От друга страна потребността да се говори за него и по този начин да започне да се разделя с тежките спомени.

ВИНАТА: Общоприетата норма, че жертвата е виновна се преживява като лично убеждение. Жената, която е била обект на насилие живее с мисълта, че тя го предизвиква. Вярва, че ако се промени и стане “по-добра”, насилието ще спре.

ЗАГУБА НА ВЯРАТА В СЕБЕ СИ: Жената се чувства безпомощна и пасивна, неспособна да се справи сама. Това предопределя и ниското й самочувствие. Жертвата е “смачкана” психически, чувства се унизена, недостойна, дефектна.

СЪСТОЯНИЕ НА ЗАВИСИМОСТ: Жените, жертви на насилие, се намират в положение, от което могат да предвидят насилието, но не могат да избягат от него. Силната емоционална, родова или финансова зависимост са причината жената да остане при насилника.

ПРОТИВОРЕЧИВИ ЧУВСТВА: Често жената, жертва на насилие все още обича партньора си, но тази любов е съпроводена и със страх за физическото и психическо оцеляване. Това състояние на силна обърканост я прави нерешителна.

ПРОМЯНА В МЕЖДУЛИЧНОСТНИТЕ ОТНОШЕНИЯ: Поражда се недоверие в отношенията между хората, които често се изразяват в убеждения като: “Всички мъже са еднакви”; ”Дори да си намеря друг мъж, той ще е същия като предишния”; “Никой няма да ми помогне”.

САМОУБИЙСТВЕНИ МИСЛИ И ОПИТИ ЗА САМОУБИЙСТВО: Отчаянието и безнадеждността на ситуацията подтикват някои жени да сложат край на живота си.

КРИЗАТА: Емоционалното състояние, в което изпада жената след акт на насилие, често се описва като криза. В такова състояние емоциите са много интензивни, страховете са много засилени, жената е много объркана и има риск околните да я помислят за психично болна.

Крайният резултат от насилието е, че жертвата е с осакатена, вътрешна сигурност. За нея светът е по-враждебно и несигурно място отколкото за всеки друг.

 

 

 


Последни новини

26-04-2017

На 26 април 2017 г. в интерактивната зала на Регионална библиотека „Дора Габе” се проведе заключителна среща по проект „Библиотеката - посредник в образователната интеграция на деца от ромската общност”, който се реализира с подкрепата на Фондация „Глобални библиотеки – България.

20-04-2017

Добровoлци към Фондация "Ръка за помощ" инициираха кампания в подкрепа на Общински приют за безстопанствени животни в Добрич.

18-01-2017

На 17 януари 2017 г. се проведе първия Форум на Фондация Америка за България / www.us4bg.org /. На събитието присъстваха повече от 600 гости и партньори.