За да използвате този уебсайт е нужно да инсталирате Flash Player 8.

Ролята на бащата

Възпитанието на децата в последно време се превърна в работа, която изисква едва ли не квалификация на родителите за завършен курс "Аз мога да бъда родител". Не че такъв курс не е необходим, но това е тема за друг материал. Като родители, ние мислим доброто на децата си. Всекидневието ни - работата (проблемите с колеги, шефове...), домашните задължения (готвене, чистене, пране, гладене, подреждане, сутрин бързате да приготвите закуска, да заведете детето на градина/училище...) и семейните проблеми (съпругът ви отново се е напил или е "някъде" с колеги и ще се върне след n-брой часа, уморен разбира се или ще работи до късно и няма възможност да ви помогне нито дори да чуе как е минал денят ви) ви изтощават напълно. Не ви остава никакво време да помислите за нещо различно, да прочетете някоя книга, да се разтоварите, да си починете като хората. Освен всичко, което ви е на главата, имате и едно най-важно задължение - да отгледате и възпитате детето си. А това като че ли е най-важното, но в течение на времето се усещате че обръщате по-голямо внимание на всекидневните задължения и все по-малко време на детето. Сутрин бързате за работа и разговорът с детето ви се свежда до команди (и порицания поради самия факт, че детето не се е сетило само какво да направи - "Облечи се по-бързо!", "Измий си лицето!", "Защо още не си си оправил/а леглото?", "Помогни ми със закуската, няма да върша всичко сам/а!") и недоволство ("Как може да облечеш това? Сега трябва да се преобличаш и само ще се забавим.", "Хайде яж по-бързо, закъснявам за работа, а трябва първо да те оставя в градината", "Защо не си си приготвил/а чантата? Вечно ли трябва да ти напомням да я приготвяш от вечерта?!"). Най-накрая с леко закъснение и много по-силно раздразнение, вие пристигате на работа. Целият ви ден минава там, колегите ваят скулптури от нервите ви, шефовете като че ли се чудят каква грешка да ви открият, работата и без друго няма край, а заплатата е крайно незадоволителна. С две думи, около 5 следобед сте с източени нерви. Най-накрая излизате от работното място и се запътвате към детската градина (или щастливи, че детето ходи на училище, отивате да пазарувате и се прибирате направо вкъщи). Като се приберете какво ви чака? Пране, разпилени играчки, пясък и кал в коридора (детето пак е играло с приятелчета...), лавини с мръсни чинии, гладни деца и неплатени сметки. Какво друго ви остава освен да се ядосате. Сами се сещате как протича общуването ви с децата вечерта!?Ние раздаваме команди, държим сметка за това и онова, караме се за грешките на децата и...дотук! Това ли е ролята ни на родители? Това ли е най-доброто, което можем да дадем от себе си след тежкия работен ден и толкова тежък и уморителен, учебен ден, за самото дете? И така ли трябва да бъде?
Като родители нашата работа не може да бъде само да раздаваме команди, да четем морал и да държим сметка. Ние трябва да общуваме с детето. И общуването трябва да е далеч по-пълноценно. Детето няма нужда от досаден възрастен, който е вечно в мрачно настроен, следи за грешките (не забелязвайки нещата, които детето върши "правилно” само защото, то е "длъжно..." да ги върши така), гледа да накаже всяка грешка, ядосва се лесно за щяло и нещяло.Днешното съвремие постави майката на също толкова голямо напрежение и стрес колкото е и бащата. Отдавна отминаха времената, когато жената бе домакиня, която посрещаше и изпращаше децата и съпругът си, грижеше се за всичко в къщи, но не ходеше на работа, не правеше кариера, не доставяше наравно с мъжа паричните приходи, и в същото време ролята на бащата бе доминираща. Сега границите се размиха, но все още се намират мъже, който им е по-лесно и удобно да се занимават и да имат стеснен кръг от ангажименти, като отглеждането и възпитанието на детето не е един от тях.С години изследователите насочваха усилията си най-вече към ролята на майката в семейството. Напоследък обаче, се провеждат все повече изследвания на тема ролята на бащата. В резултат на тези изследвания, учените стигнаха до извода, че ролята на бащата е важна и има ясно изразено влияние върху социалното, емоционалното и интелектуалното развитие на децата. Майката и бащата общуват с детето по различен начин. Ролите им не са равни или взаимозаменяеми. И двете страни допринасят за развитието на детето. Както за майката, така и за бащата е важно да се грижи за семейството и да участва активно в живота му.Ролята на бащата в семейството.
Ролята на бащата в семейството е важна и допринася както за израстването, така и за развитието на бащата и децата. Бащите имат възможност да преосмислят техните лични взаимоотношения от типа баща-дете, да ги погледнат от перспективата на зрелия човек, и да бъдат родители на децата си по начин, който ще допринесе по положителен начин за израстването и развитието на децата. Влиянието на бащата се пренася през поколенията. От какво тогава има нужда едно дете? Таткото да говори с детето, да обсъждат проблеми заедно, да измислят правилата заедно, усмихват се, прегръщат, борят се, играе с детето от време на време, на „мъжки” игри. Родителят дава разумни съвети поднесени по подходящ начин, изслушва детето и му съчувства, окуражава го да се справя с проблемите и да измисля разрешения, разбира детето, вместо да раздава наказания и да крещи, със спокоен тон помага на детето да измисли как да поправи грешката си, прави всичко необходимо детето да почувства, че може да сподели всичко, без да се страхува, че като каже истината, ще бъде наказано, интересува се от заниманията на детето... т.е. създава пълноценна връзка родител-дете. Дори гледа на детето като на приятел (а детето на свой ред гледа на родителя като на свой приятел).

Промяна в ролята на съвременният баща
Ролята на бащата в обществото се е изменила през последните 20 години, като тенденцията е към приемането на грижовния баща, който е все по-силно ангажиран с отглеждането на децата. Въпреки това, статистиката посочва, че всъщност ангажираността на бащите с отглеждането на децата им почти не се е изменила през годините. Забелязва се положителен ефект, когато и двамата родители са съгласни да се ангажират активно с отглеждането на децата, за разлика от случаите, в които единия родител настоява другия да се занимава с отглеждането на децата.Колко време на ден е необходимо, за да се създаде такава връзка с детето, базирана на уважение и общуване (като разбира се, първо трябва да знаем как да се държим с детето във всякакви моменти? Не повече от 20 минути. Разбира се, много по-добре е, ако отделяме повече време на детето. Но ние вечно нямаме време, затова можем да сме щастливи, че само 20 минути на ден пак стигат. Ако отделяте по двайсетина минути всеки ден само за детето си и прекарвате това пълноценно време всеки ден, връзката родител-дете ще е много по-силна, отколкото ако прекарвате по 20 минути да четете морал, да се карате и да наказвате, да крещите, да се нервите...
С раждането на детето могат да изплуват проблеми, идващи от семейството, в което се е родил и израснал бащата. Здравомислещият, улегнал баща е способен да погледне на тези проблеми, идващи от семейството, от което произхожда, в перспектива и да ги реши. По този начин горчилката, враждебността и огорчението от семейството, от което той произхожда, няма да се пренесат в настоящото му семейство. По време на детството на сина си или дъщеря си, на бащата се дава възможност да преосмисли своето собствено детство.


Влиянието на бащата остава за цял живот

Заедно с това, че бащите допринасят за своето собствено психо-социално развитие, те също оказват голямо влияние и на децата си от детството до съзряването им. Доказано е, че бащите, които са по-активни в грижата за децата си имат деца с по-силно развити когнитивни (познавателни) способности на една година, отколкото бащите, които не участват по активен начин.Отрано децата разпознават бащите си от другите възрастни. Друго, доказано становище е, че бащите, които са били много активни в заниманията си с децата си в предучилищна възраст, са им помогнали за развитието на вербалните умения и чувството за контрол върху съдбата си. Изследователите сочат, че за децата в училищна възраст бащите са една от връзките им с външния свят.Съвременните родители не общуват пълноценно с децата си. Да, някои четат специализирана литература от интерес, но колко от тях наистина се стараят да приложат наученото? И трябва ли ни специално образование, за да отделяме някакви жалки 20 минути всяка вечер за пълноценно общуване с детето ни? Задълженията няма да избягат, но те могат да бъдат отложени малко. Детето обаче няма да е винаги дете...то расте...и няма да ви чака...Изследване на родителските умения сочи, че подрастващите имат нужда от твърди насоки, последвани от обяснение и причини за дадените напътствия. Бащите продължават да бъдат част от живота на децата си чрез връзката между родителя и вече възрастното му дете. С раждането на внуци, бащата на това възрастно дете става дядо и така личността му се транспонира и върху следващото поколение.

Въздействието на бащата върху детето
Резултати от проучвания доказват важността на въздействието на бащата върху детето му в областта на самочувствието и постиженията в училище. Самочувствие - редица учени са стигнали до извода, че ангажираността на бащата е свързана със самочувствието на децата им (на темата самочувствие, в която се казва:Деца със самочувствие = успешни възрастни!!!”, отделихме и разгледахме цял материал).Бащите, които са били по-любвеобилни и са прекарали повече време с децата си, са допринесли по положителен начин за тяхното самочувствие.
Постиженията в училище и връзката им с ролята на бащата.
Възпитанието на децата е една от най-трудните и най-отговорни задачи в целия свят, за която вие можете да се чувствате най-малко подготвени.
Учените са установили, че бащите, които ценят образованието, имат деца, които се представят по-добре в училище от тези, чиито бащи не ценят образованието. Доказателства има и за връзката между уменията на децата отнасящи се до четенето, и това колко често децата виждат баща си да чете в къщи. Следователно, бащата може да повлияе на синовете и дъщерите си чрез това как той оценява като важност обучението.Характеристиките на добрия баща. Децата започват своето личностно осмисляне и възприятие, като се виждат през Вашите очи. Тонът на гласа Ви, езикът на тялото и всеки израз на лицето се поглъщат от детето. Вашите думи и действия, като родители засягат развиващото самоизображение на Вашето дете, повече от каквото и да е в неговият свят.
Бащите имат възможност да прекарват възможно повече време с децата си, а това може да допринесе за хубавите им спомени, които да останат за цял живот.Факт е, че всеки баща е уникална личност и се изявява като родител по свой собствен начин, и все пак има някои общи черти, които характеризират добрите бащи, а това са:

Ангажираността на бащата
Добрите бащи се ангажират с живота на децата си. Те ходят на училищните събития, участват в игри и други дейности. Те също така включват децата си в собствения си живот и света на възрастните, като например ги водят там, където работят, или пък ги взимат със себе си, когато трябва да закарат колата на ремонт и пр. Вие не можете да очаквате децата да правят всичко, просто, защото вие, родителят, " казвате така." Децата искат и заслужават обяснения, толкова, колкото и възрастните. Ако ние не отделяме време да обясняваме, децата ще започват да се чудят за нашите мотиви и дали те имат каквото и да било основание. Родителите, които обясняват и разискват с децата си, им позволяват да ги разберат и ги възпитават, без да осъждат и упрекват.
Направете очакванията си ясни. Ако има някакъв проблем, обяснете на Вашето по-голямо дете как се чувствате и го помолете да вземе участие в разрешаването на ситуацията заедно с Вас. Правете предложения и му предоставете възможност за избор. Бъдете също така отворени към неговите предложения. Преговаряйте с него. Деца, които участвуват във вземането на решения, са по мотивирани да ги осъществяват.
Бащината подкрепа.Децата се учат на поведение, като гледат вас и начинът ви държание, реакции. Колкото по-малки са те, толкова повече реплики взимат от Вас. Преди да реагирате бурно в дадена ситуация, помислете за това, как искате да се държи детето, когато е ядосано. Никога не забравяйте, че вие сте постоянно наблюдавани от детето. Проучванията показват, че деца, които са удряни, обикновено имат кумир на агресия вкъщи.
Моделирайте чертите, които искате да култивирате във Вашето дете: почит, приветливост, честност, доброта, толерантност. Правете добро за другите хора, без да очаквате възнаграждение. Изказвайте благодарности и правете комплименти. Преди всичко, отнасяйте се към своите деца по начина, по който очаквате другите хора да се отнасят към Вас., с огромна подкрепа и вяра в тях.
Добрите бащи имат големи очаквания от децата си, но също така приемат и подкрепят индивидуалното им развитие. Те обръщат внимание на всяко от децата си и никога не се срамуват от тях.

Дисциплината, която регламентират бащите в къщи
Добрите бащи поставят граници и са стриктни. Те казват на децата си какво искат и очакват от тях, но го правят чрез обяснение вместо с груба сила. Поставете граници, съответстващи на Вашата дисциплина.
Дисциплината е нужна във всяко домакинство. Целта на дисциплината е да помогне на детето да избере приемливо поведение и да го научи на самообладание. Децата могат да изпробват границите, които Вие сте им определили, но въпреки това имат нужда от тях, за да се превърнат в отговорни личности. Установените правила в къщи ще помогнат на децата да разберат вашите очаквания и да развият самообладание. Например: никакво гледане на телевизия, докато не се напише домашното; повикване само по име; не удряй; преди лягане - вечерен тоалет и т.н.
Бихте могли да си изградите своя система от последващи действия при нарушаване (неспазване) на приетите правила: първо предупреждение, следвано от последствия като "почивка" или загуба на привилегии. Обикновено грешката, която родителите правят е да оставят без последствия нарушаването на дадено правило. Вие не можете да научите на дисциплина детето, ако единия ден го "санкционирате" за неспазване на правилата, а на другия ден игнорирате същото поведение. Последователността Ви в това отношение ще научи детето на това, което очаквате.


Времето отделено за детето = на инвестиция

Добрите бащи отделят време за децата си. Те осъзнават, че времето прекарано с децата е по същество една инвестиция. Бащите обикновена са заети, но вместо да казват „нямам време” биха могли да се запитат „колко време ще отнеме?”. Да се отдели време на детето, когато то има нужда от това е много по-съществено от това да се отдели време на детето, когато е удобно на бащата. Много бащи, чиито деца са пораснали, поглеждат назад към дните, когато са били вкъщи с децата си, и се питат какво ли би било, ако бяха инвестирали повече време в децата си.  Така е, забързаното ни ежедневие нерядко ни затруднява да се съберем заедно на вечеря или да прекараме известно време с любимите си хора. Вероятно има някой неща, които детето Ви обича да прави заедно с Вас. Бихте могли да станете сутрин по-рано, за да закусите заедно или да оставите не измитите съдове за по-късно, за си направите семейна разходка в парка. Деца, които не получават вниманието, което изискват от своите родители, често се чувстват зле и действат агресивно или хиперактивно, защото са установили, че само по този начин те биват забелязвани.Например, кажете на вашето дете, че събота е специалният му ден с татко и му позволете да определи как ще прекарате Вашето време. Търсете необичайни начини, за да осъществите контакт с детето си - сложете бележка или нещо специално в неговата кутия за игра.
Юношите оставят впечатление, че нямат нужда от специалното внимание на родителите си, за разлика от по-малките деца. Поради малкото възможности, които имат родителите и тийнейджъра за пълноценно общуване помежду си, би трябвало родителите да са "под ръка", когато техният тийнейджър прояви желание за разговор или участие в дейностите на семейството. Съвместните посещения на концерти, игри или други събития показва загрижеността Ви към неговите интереси и Ви дава възможност да научавате важните за него и приятелите му неща.Понякога важни са и малките неща, които правите заедно с Вашето дете - пуканки, разходка в парка, игра на карти, пазаруването в близкия магазин - неща, които то после ще си спомня.

Бъдете гъвкави и склонни да нагаждате стила си на възпитание.!
В случай, че често се чувствате "разочаровани" от поведението на Вашето дете, това би могло да се дължи на нереалистичните Ви очаквания към него. Бащи, които се отнасят към уменията на детето по следния начин: "Той (тя) трябваше вече да се е научил (а) да използва гърне!", биха могли да потърсят повече информация относно развитието на детето в съответната възраст, да обменят опит с други родители или да потърсят помощ от специалисти в дадената област.
Околната среда на Вашето дете оказва въздействие върху неговото поведение, и вие бихте могли да моделирате желаното поведение, чрез промяна на околната среда. В случай, че Вие се улавяте да казвате постоянно "Не!", то вероятно Вашето 2 годишно дете ще търси пътища да преструктурира своята обкръжаваща среда така, че по-малко неща да са граница на отстъпката му. Бихте могли да направите средата му изискваща по-малко "Не-та". Това ще доведе до незначителни провали и за двама Ви.
Както Вашето дете се променя, така и Вие постепенно ще трябва да променяте стил си на отглеждане. Това, което работи успешно сега, вероятно няма да е решение след една или две години.
Тийнейджърите имат склонност да се съобразяват по-малко с родителите си и повече с връстници си. Продължавайте да предоставяте насока, окуражаване и подходяща дисциплина за това Вашето дете да придобива повече разбиране, съобразяване и самостоятелност. Използвайте всеки наличен момент за заздравяване на връзката с детето си!

Бъдете наясно относно собствените си нужди и ограничения като родител - баща!
Вие имате сили, но и слабости като водач на семейството. Наблюдавайте се и разберете кои са Вашите слаби страни. Заречете се да работите върху вашите слабости – „Аз също трябва да отговарям на изискваната от мен дисциплина". Опитайте се да имате реалистични очаквания към самите себе си, към Вашата съпруга и деца. Вие не трябва да имате всички отговори във всяка една ситуация - прощавайте си и бъдете снизходителни. Фокусирайте се върху областите, които имат нужда от най-много внимание, вместо да се опитвате да адресирате веднага всичко до всички. Признавайте своите слабости, грешки и умора. Отделете си време за почивка, за да правите неща, които ще Ви направят щастливи като човек (или като двойка). Нуждата от това, да се фокусирате върху собствените си нужди, не Ви прави егоисти. Това просто правило би трябвало да имате, предвид защото по този начин Вие се грижете за собственото си благополучие, което е друга важна стойност от образа Ви на модел за Вашите деца.

Хвалете детето си, бащиното поощрение е много значимо!
Замисляли ли сте колко пъти дневно сте реагирали критично към Вашето дете? Вероятно ще забележите, че повече критикувате, отколкото хвалите постъпките му. Как бихте се чувствате, в случай, че шефът постоянно Ви укорява, въпреки Вашата добронамереност?
По-ефективен би бил подходът на похвалата: "Ти оправи сам (а) леглото си, без да ти напомням - това е страхотно!" или "По време на игра, ти беше много добър футболист, бе търпелив с брат (сестра) си - това много ме зарадва!". Изявления от този вид могат да насърчат детето към добро поведение повече, отколкото непрекъснатите кавги и викове. Бихте могли да си изработите "плакат на послушанието", на който да поставяте по една звезда за всеки "послушен" ден. Бъдете щедри на похвали, Вашата любов, прегръдки и комплименти могат да направят чудеса и често са достатъчно възнаграждение за детето. Скоро ще забележите, че "отглеждате" поведението, което бихте искали да видите. Поощренията направени от бащата са залог за самочувствие и емоционално стабилни деца.
Да бъдеш физически и емоционално ангажиран баща е добре както за децата, така и за самите бащи. Както децата, така и бащата, имат възможност за израстване и развитие. Някои бащи казват, че бащинството ги е направило по-силни и по-пълноценни като личности. Други бащи казват, че бащинството им е дало възможност да си припомнят радостите и изживяванията от собственото си детство. В днешно време начина на живот постепенно се променя. Все повече бащи успешно балансират с личното си време, времето на работа и времето със семейството. Както децата, така и бащите, осъзнават важността на ролята на бащата. Все повече изследвания се провеждат на тема ролята на бащата в съвременното семейство. Резултатите от тях доказват важността, огромната значимост на ролята на бащата, ясно изразеното влияние на бащите в израстването и развитието на децата им, както и общите черти на добрите бащи.

“Истинското знание не е вродено, то се придобива.” Талес

 

 


Последни новини

26-04-2017

На 26 април 2017 г. в интерактивната зала на Регионална библиотека „Дора Габе” се проведе заключителна среща по проект „Библиотеката - посредник в образователната интеграция на деца от ромската общност”, който се реализира с подкрепата на Фондация „Глобални библиотеки – България.

20-04-2017

Добровoлци към Фондация "Ръка за помощ" инициираха кампания в подкрепа на Общински приют за безстопанствени животни в Добрич.

18-01-2017

На 17 януари 2017 г. се проведе първия Форум на Фондация Америка за България / www.us4bg.org /. На събитието присъстваха повече от 600 гости и партньори.