Белези за насилие над дете
Основните видове насилие, на които едно дете може да бъде подложено, са четири: физическо, емоционално, сексуално и занемаряване (или неглижиране)
Идентифициране на възможните признаци за насилие
Дори за опитни професионалисти, работещи в сферата на закрилата на детето, не винаги е лесно да разпознаят признаците на насилие. Когато подозренията ви са събудени, първата ви вероятна реакция ще е шок, гняв или недоверие. Може би същи така ще се чувствате колебливо и дискомфортно да привлечете вниманието към случай, ако се боите, че в края на краищата би могло да има съвсем невинно обяснение за него.
Запомнете, все пак, че ваша е отговорността да действате вследствие на загрижеността си и да предадете съмненията си на подходящия човек, така че да бъдат предприети действия, ако това е необходимо.
При обмислянето дали едно дете е подложено на някаква форма на насилие, вие трябва да обърнете внимание на две главни области: физически белези и поведенчески белези. Ако освен това познавате едно дете в продължение на много време, това познаване ще бъде ценна помощ при оценката дали промяна в поведението или външния вид е от такова значение, че да събуди тревога и подозрение у вас. При всички случаи не бива да пренебрегвате това, което интуицията, преценката и опитът ви ви казват. Ако дете, за което се грижите или просто познавате, показва някои следните признаци, изброени по-долу, трябва сериозно да обмислите възможността това дете да е възможна жертва на насилие.
Пренебрегването и занемаряването
Пренебрегването е много трудна за разпознаване форма на насилие над детето. Тя често е разглеждана като по-малко сериозна форма на насилие в сравнение с другите, но нейните последици могат да бъдат много увреждащи. Децата, които са занемарени и пренебрегнати, често се развиват по-бавно от другите и им е трудно да намират приятели или да се впишат в групите на връстниците си
Физически белези, за които трябва да сме нащрек:
- Непрекъснат глад у детето и понякога – крадене на храна от други;
- Запуснат външен вид; често детето е мръсни или мирише;
- Загуба на тегло или постоянно поддържано ниско тегло (макар и труден за отчитане, този показател е важен, особено ако имате наблюдения, че детето наддава на тегло, когато е далеч от дома си – на лагер, на екскурзия, в болница и т.н.);
- Облекло, неподходящо за климатичните условия;
- Лишаване от медицински грижи – детето не лекувано при болест или нараняване;
Поведенчески белези, за които трябва да сме нащрек:
- Детето е уморено през цялото време;
- Често отсъства от училище или закъснява;
- Пропуска уговорени часове при лекар;
- Има малко приятели;
- Оставяне е само и без контрол по правило;
- Компулсивно краде или рови из боклуци, най-често за да намери храна.
Физическо насилие
Повечето деца получават порязвания или контузии доста често като нормална част от ежедневния им буен и палав начин на живот. Това затруднява разпознаването на тези белези и наранявания, които не са получени случайно. Физическото насилие може да бъде предположено, когато нараняванията попадат в една или повече от следните категории.
Физически белези, за които трябва да сме нащрек:
- Наранявания, които детето не може да обясни, или обяснява неубедително;
- Наранявания, които не са лекувани или са лекувани по неадекватен начин;
- Наранявания на части от тялото, по които случайното нараняване е неправдоподобно, като например по бузите, гърдите или бедрата;
- Белези, които показват следи от ръка или пръсти;
- Изгаряния от цигари, белези от човешка захапка;
- Фрактури на кости (особено при деца под 2 години);
- Следи от попарване с вряла вода, такива, които се разливат, маркирайки пътя на водата така, както е била плисната върху детето или следи от синини по раменете, краката или тялото на детето – там, където е било натискано, за да седи или стои в много гореща вода.
Поведенчески белези, за които трябва да сме нащрек:
- Детето неохотно се съгласява да се контактува с родителите му;
- Агресивно поведение или силни гневни изблици;
- Позата на “настръхнало очакване” – детето се вторачва във възрастните, за да предугади намеренията и желанията им, да реагира удовлетворително и по такъв начин да избегне евентуалното физическо малтретиране;
- Дете, което бяга от къщи или показва страх да се прибере;
- Дете, което неохотно и със страх тръгва с родителя си;
- Дете, което се отдръпва стреснато при приближаване или докосване;
- Обличане на дрехи, които скриват на ръцете и краката, дори когато е горещо;
- Депресия или настроения, които не са характерни за обичайното поведение на детето;
- Противоестествено послушание, стигащо до угодничество, спрямо родители, учители или други обгрижващи и авторитетни фигури.
Сексуално насилие
Както момичетата, така и момчетата, могат да бъдат жертви на сексуално насилие и няколко са комбинираните фактори, които правят това насилие трудно за разпознаване. Повечето актове на насилие (но не всичките) е най-вероятно да се случват насаме и насилникът над детето е способен на немислими действия, за да предотврати разкриването. Детето често бива заплашвано да мълчи, а много от децата чувстват толкова непоносима вина и срам, че са абсолютно неспособни да говорят за това, което се случва с тях.
Все пак, има някои улики за сексуалното насилие:
Физически белези, за които трябва да сме нащрек:
- Болка, сърбеж, охлузвания или кървене в гениталната или аналната област;
- Всяка болест, предавана по полов път;
- Продължително течение от гениталиите или инфекция на уринарния тракт без очевидна причина;
- Стомашни болки или дискомфорт, когато детето се движи или сяда.
Поведенчески белези, за които трябва да сме нащрек:
- Внезапни или необясними промени в поведението на детето;
- Очевиден страх от някого;
- Бягство от къщи (обикновено това се случва, за да се избегне сексуално и физическо малтретиране);
- Кошмари или нощни напикавания;
- Демонстративна и публична мастурбация (много от децата мастурбират и това не е повод за притеснения; съвсем различен и наистина тревожен е случаят, когато мастурбацията се случва публично);
- Себенаранявания, себеобезобразявания или опити за самоубийство;
- Употреба на наркотици или други вещества;
- Хранителни проблеми от типа на анорексията или булимията;
- Сексуализирано поведение или познания при малки деца;
- Сексуални рисунки или език;
- Притежаване на необяснимо големи суми пари (често сексуалният насилник се опитва да “купи” мълчанието на детето, за да запази тайната);
- Детето е поело родителската роля в къщи и функционира много над нивото на възрастта си;
- На детето не му е позволено да има приятели (особено валидно за юношеския период);
- Намеци за тайни, които не могат да се разкрият;
- Споменаване пред други деца или възрастни за насилието.
Емоционално насилие
Също като сексуалното насилие, емоционалното е трудно за разпознаване със сигурност. Някои деца по природа са срамежливи или им е трудно да са център на внимание и самоуверени, и това не означава, че са насилвани. Вие трябва да сте нащрек за следното:
Физически белези, за които трябва да сме нащрек:
- Провал в израстването и добрия външен вид (особено ако детето процъфтява, когато е далеч от дома си);
- Внезапни разстройства на речта;
- Забавено развитие, както физическо, така и емоционално.
Поведенчески белези, за които трябва да сме нащрек:
v Компулсивно нервно поведение, като например дърпане или навиване на косата;
v Неохота или неспособност да играе;
v Прекомерен страх от допускане на грешка;
v Себенараняване или увреждане;
v Неохота да се контактува с родителите;
v Прекомерно уважение спрямо останалите, особено към възрастните;
v Прекомерна липса на самочувствие;
v Прекомерна нужда от одобрение, внимание и любов;
v Неспособност да понася похвала.
Как да реагирате, ако едно дете ви се довери, че е насилвано?
За да се довери едно дете на някой възрастен относно насилие, упражнявано над него, може да му е необходима изключителна смелост. Това е така, защото детето се “предоставя” на някой, който е много по-могъщ от самото него. Децата се научават да бъдат много добри в прикриването на насилието и са способни да дадат правдоподобно обяснение за това какво им се случва. Възможно е детето да трябва да предаде някой, който му е не просто близък, но е и човек, когото то обича. А също така детето поема голям риск с надеждата, че вие ще повярвате на думите му.
Някои помагащи реакции:
v Останете спокойни, достъпни и приемащи;
v Слушайте внимателно, без да прекъсвате;
v Бъдете наясно относно не-вербалните си послания;
v Покажете ясно на детето, че го приемате сериозно;
v Признайте смелостта му и го уверете, че е право да говори за случващото му се;
v Уверете го, че не трябва да се чувства виновно и че съжалявате за това, което му се е случило;
v Кажете му, че смятате да направите всичко, което можете, за да му помогнете и какво може да се случи като резултат от това;
v Отбележете си това, което ви е казано и кой е присъствал. Използвайте автентичните думи на детето, когато е възможно.
Какво трябва да се избягва?
v Не позволявайте шокът или отвращението ви да проличат;
v Не настоявайте за повече информация, отколкото ви се предлага;
v Не размишлявайте и не правете допускания и предположения;
v Не правете негативни коментари за насилника;
v Не давайте никакви обещания, които не можете да спазите, или такива от типа на:”Всичко ще е наред!”;
v Не се съгласявайте да запазите информацията в тайна
Работа със силни подозрения
Понякога ще се случва да се безпокоите за поведението или нараняванията на някое дете, а детето няма да каже нищо, с което да потвърди, че е било насилено. Това може да бъде много затрудняващо и фрустриращо за вас. Можете да помогнете, като:
v бъдете такъв тип човек, на когото детето да може да говори;
v бъдете налице и с готовност за слушане;
v обсъдите загрижеността си с колеги, доброволци или подготвен социален работник;
v не пазите нещата за себе си;
v не разчитате някой друг да предприеме действия.
В много от доказаните случаи на насилие над дете е често явление хората, които са били в контакт с детето, да са имали подозрение, че то е жертва, а да не са предприемали нищо в съответствие с подозренията си. Понякога тази сдържаност е приключвала с трагичен резултат, който е можело да бъде избегнат.
Трябва да помните, че когато доверявате вашите подозрения, ще бъдат проведени много проверки от специалисти, обучени в разкриването на насилие над деца. Специализираните власти няма да ви обвинят, ако се окаже, че подозренията ви са безпочвени, или пък да са разгневени от това,че сте им загубили времето – те много повече биха предпочели да са уведомени без необходимост, отколкото да се провалят в защитата на дете, което е насилвано.
ФОНДАЦИЯ