За да използвате този уебсайт е нужно да инсталирате Flash Player 8.

Правилно vs. неправилно възпитание

Забързаното ежедневие изсмуква и последните ни сили. Многото отговорности - работата, домакинските задължения и семейните проблеми ни изтощават напълно. Нямаме време нито за забавления, нито да прочетем някоя хубава книга, нито да обърнем нужното внимание на най-близките си хора. От това най-потърпевши са децата. Да отгледаш и възпиташ дете е сериозна и отговорна задача.  
Начинът, по който общуваме с детето играе важна роля за изграждането на неговата личност. Можем ли обаче да общуваме с детето си и знаем ли как да намерим най-правилния път към него?

Още Аристотел е казал: „Навиците, придобити в детството не просто имат значение, те са в основата на всичко."

Да бъдеш родител е 24-часова работа.

За съжаление, това е и работа, за която хората получават най-малко обучение. Знанието за това как да отглеждаме дете идва обикновено от нашето обкръжение и среда и от начина, по който самите ние сме били отгледани.

Всички родители възпитават децата си според своите умения и разбирания за живота. Рядко се замислят защо в определени ситуации постъпват така, а не иначе. Но в живота на всеки родител съществуват моменти, когато поведението на любимото дете отива в задънена улица. А може би самите възрастни, използвайки радикални методи на възпитание, правят неща, заради които после се срамуват. Не сте сами в грешките си, всички родители от време на време грешат.

Развитието на детето и благополучието му пряко зависят от родителите му, от характерите им, отношението им към детето, личностните им особености.

Всички се стремим да бъдем добри родители, но постигаме това по различен начин. Всеки родител “оформя” детето си според себе си, “крои” го според амбициите и светоусещането си. В отношенията си с детето родителят неслучайно компенсира много свои преживявания (тревожност, страх от самотата, скрити комплекси и т.н.). Много често родителите неосъзнато проектират (пренасят) проблемите си върху детето. Обвиняват детето за собствените си неуспехи, за това, което е присъщо на тях самите, т.е. виждат недостатъците на детето, но не осъзнават, че то ги е “научило” именно от тях, възрастните. Например, майката казва, че дъщеря й е неспокойна, необщителна, често е в конфликт с връстниците си, а в действителност самата майка общува със стеснен кръг хора, придирчива е към близките си, рязка с мъжа си.

От това какво възпитание ще дадем на децата си, силно зависи тяхното бъдеще. Не говоря за възпитание само в значението на култура – култура на хранене, движение, а в смисъл на общуване, комуникация и лично самочувствие (без да подценявам другия вид култура).

Децата никога не правят нещо, без да има причина!

От пеленаче до тийнейджър – за всяко действие/бездействие си има причина. Наша задача е да я открием.   Ако бебето/детето плаче, то вероятно е гладно/боли го нещо/неудобно му е/недоволно е. Не плаче, защото му е кеф да ни тормози – това е сигурно.

Ако детето се тръшка – то иска внимание поради някаква причина. Каква е тя? Ако помислим, ще я открием. Често пъти, причината се крие някъде далеч назад – в случка от миналата седмица или дори миналия месец. Малките деца нямат усещане за време. Трябва много добре да наблюдаваме децата си и много добре да ги познаваме, иначе може и никога да не открием причината. Ако не я открием – не можем да я отстраним. Ако не отстраним причината, нямаме друг избор, освен да премахнем симптома – рева, мрънкането… – по единствения възможен начин – авторитарно, с нещо от рода на „Млъкни и марш в ъгъла”.

Ако тийнейджъра не говори/много говори/прави „на инат”/плаче/крещи/ … – има някаква причина за това поведение. Има нужда от нещо, но или не го осъзнава, или го е срам да го каже. Детето изисква от нас ние да се сетим и ни го подсказва недвусмислено с поведението си. Нещата не се случват „просто така”. За да открием причината за поведението на детето си, трябва да си отговорим на въпроса „Защо?”. След това да я осмислим и анализираме и чак тогава да реагираме. Ако обаче, питайки се „Защо…?” отговорите, които намираме са в стила „Плаче, защото е бебе” или „Мрънка, защото е лигльо” и т.н. значи, че причината сме НИЕ, но не ни устройва да си го признаем.

Възможните реакции са две:  Наказание или насърчение, със съответните им нюанси.

Ако причината е сгрешена, реакциите ни ще са неадекватни. Наказанието няма да е заслужено, насърчението няма да е желано. Неадекватните ни реакции уронват авторитета ни в умовете на децата ни и имат обратен ефект, като дори положителното може да се трансформира в отрицателно.

Възпитанието не е само това, което казваме, а и това, което показваме. „Показването” има по-голяма тежест от „казването”.

Ако му се караме пред чужди хора и му мачкаме самочувствието, най-доброто, което може да направи е да ни отвърне и то, ако е силен характер. В повечето случаи, детето се свива и расте без самочувствие.

Ако го обиждаме – то ще ни го върне. Не непременно със същите думи, но с поведението си.

Ако не се опитваме да го разберем – то ще ни го върне.

Ако е расло с усещането, че ни пречи, ще се махне от нас по най-бързия начин, в първия удобен момент, а може и да започне да бяга от къщи. Това се случва в момент, в който нещата отдавна са извън контрол и нищо не е в състояние да ги оправи. Може и да се прибере у дома, но дали отношенията дете/родител ще са каквито ни се иска? Не мисля. То ще е там физически, но не и психически.

Какъв е крайният резултат от отглеждането на децата без влагане на мисъл? Простичък: Нещастни младежи с ниско самочувствие, които се превръщат в нервни, агресивни, вечно недоволни и вечно мрънкащи възрастни, на които все някой друг им е виновен, че нещо не им е наред.

Родителите са най-значимият пример за детето.

Родителите са най-силно влияещия образец за подражание, който децата могат да имат. Родители, които са мили помежду си, показват уважение и респект, честност, приятелство и щедрост към децата си, ги окуражават да се държат по същия начин.

Децата са особено наблюдателни към тези, които обичат. Те виждат в тях образеца, към който трябва да се стремят, правят им впечатление техните жестове, движения, навици и непринудено и бързо им подражават. Известно е, че за всяко дете това, което правят мама и татко, е най-добро. В това се крие и най-голямата мощ на възпитателните въздействия на родителите.

За съжаление тази голяма сила на възпитателното въздействие на нашето поведение не винаги използуваме съзнателно; напротив, често до­ри забравяме, че възпитаваме нашето дете с всичко онова, което то може да види в нашите постъпки и нашето отношение към другите. Родителите често се чудят защо детето непрекъснато им разказва колко лоши са другите деца. Те го поучават, че това не е хубаво, но забравят и дори не забелязват, че те самите твърде често се занимават с недостатъците на своите познати и съседи.

Свикнали сме да ни налагат правила за възпитание на децата, а всъщност успешна формула не съществува. Всяко дете има индивидуални нужди и специфики на характера, с които родителите са длъжни да се съобразят. Това, че съседското дете било проходило на 9 месеца, а нашето гардже още лази, няма никакво значение. Това не означава, че по-късно проходилото дете няма да надбягва след време по-рано проходилото.
Същото се отнася и до въпросите на храненето, кърменето, проговарянето, талантите, четене, писане, рисуване и т.н.
Децата ни дават изобилие от знаци и сигнали, за това кое е най-правилно, безболезнено и здравословно за самите тях. Тук идва сериозният въпрос: твърде заети ли сме да забележим тези сигнали?

Родителите трябва да изразяват тяхната безусловна любов към децата и да им оказват постоянната подкрепа, от която те се нуждаят, за да станат уверени в себе си и щастливи.
Също така е важно родителите да поставят разумни очаквания за децата си и да им обяснят с прости думи какви са те.

Някои от основните грешки, които допускат родителите при възпитанието на децата си:

НА ПЪРВО МЯСТО: ДА НЕ РАЗДВОЯВАМЕ ДЕТЕТО. Тоест да не сме в ролята на доброто и лошото ченге в къщи! Ако единият родител, в момента не е съгласен с методите, начините, действията за наказание или поощрение на детето, той не бива да изказва гласно пред малчугана мнението си. Това задължително се прави при отсъствието му. Тогава родителите могат да изразят аргументите си, да спорят, да разискват и да достигнат до консенсус, до разумното, компромисно решение. Спорът пред детето го раздвоява, обърква и обезпокоява. За него, мама и тати, са най-важните, значими хора на света по равно и то не може да намери баланс кой е прав във възникналият спор, много често кулминирал до скандал! По този начин у детето можем да изградим, за цял живот, комплекса за вина, вярвайки, че заради него мама и татко са се карали, защото то е лошо, необичано, нежелано, заради него те са се разделили в последствие!

НА ВТОРО МЯСТО: „ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ТЕ ОБИЧАМ”; „Ако не си такъв, какъвто аз искам, няма да те обичам повече”. Обещанието повече да не обичате своето дете е едно от най-силните средства на възпитание. Обаче тази заплаха като правило не се осъществява. А децата прекрасно чувстват фалша. Веднъж излъгали, можете задълго да загубите доверието на детето. То ще ви възприема като лъжец. По-добре е да кажете: “Аз пак те обичам, но не одобрявам поведението ти”.

НА ТРЕТО МЯСТО: БЕЗРАЗЛИЧИЕТО. “Прави, каквото искаш, все ми е едно”. Никога не трябва да показвате на детето, че ви е все едно с какво се занимава. Дори и най-леко да почувства вашето безразличие, веднага започва да проверява доколко то е “истинско”. И най-често, проверката се свежда до извършване на лоши постъпки. Детето чака ще последва ли критика след постъпката или не. Получава се затворен кръг. Затова вместо да показвате безразличие, постарайте се да установите с детето дружески отношения, дори и когато поведението му никак не ви харесва. Може да кажете, например така: “Да знаеш, че по този въпрос изобщо не съм съгласен с теб. Но искам да ти помогна, защото те обичам. Във всеки момент, когато имаш нужда можеш да поискаш съвет”.

НА ЧЕТВЪРТО МЯСТО: ПРЕКАЛЕНА СТРОГОСТ ДО ДЕСПОТИЗЪМ.
“Ти трябва да правиш това, което ти казвам, защото тук аз командвам”. Децата обезателно трябва да разбират защо правят това или онова. Прекалено строгото възпитание, основано на принципи, които не винаги са разбираеми за детето, напомнят дресировка. Детето може безпрекословно да изпълнява всичко, когато вие сте наоколо и да “плюе” на всички забрани, когато вас ви няма. Убеждението е по-добро от строгостта. В случай на необходимост може да кажете така: “Сега ще направиш така, както казвам, а довечера спокойно ще обсъдим – защо”.

НА ПЕТО МЯСТО: ДЕТЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ГЛЕЗИ, А НЕ САМО ДА СЕ БОРИ С ЕЖЕДНЕВНИТЕ ЗАДАЧИ. “Ще направим това вместо него. Не е по силите на нашето детенце”. На разглезените деца е много по-трудно в живота. Не трябва да се държи единственото чедо под похлупака на родителската любов, защото в бъдеще това може да доведе до множество проблеми. Повярвайте, когато родителите махат всяко камъче от пътя на детето, то не се чувства щастливо. По-скоро обратното, то се чувства съвършено безпомощно и самотно. “Опитай да се справиш сам, а ако не се получи с удоволствие ще ти помогна” – ето един от вариантите на мъдро отношение към дъщерята или сина.

НА ШЕСТО МЯСТО: НАТРАПЕНАТА РОЛЯ. “Моето дете – моят най-добър приятел”. Децата са готови да направят всичко, което се харесва на техните родители, та нали мама и татко са най-важните хора на света. Малчуганите дори са готови да се нагърбят със сложния свят от проблеми на възрастните, вместо да обсъждат своите интереси с връстниците си. Но така техните собствени проблеми остават нерешени.

НА СЕДМО МЯСТО: ПАРИТЕ. “Повече пари – по-добро възпитание”. Любовта не се купува с пари – звучи доста банално, но е истина. Често в семейства с невисоки доходи възрастните правят така, че детето да не е лишено от нищо. Но не трябва да чувствате угризение на съвестта за това, че не можете да изпълнявате всичките му желания. В крайна сметка любовта, ласките, съвместните игри и времето прекарано заедно с детето са много по-важни от съдържанието на портфейла ви. И накрая, съвсем не парите правят детето щастливо, а съзнанието за това колко е значимо то за вас.

НА ОСМО МЯСТО: НАПОЛЕОНОВСКИ ПЛАНОВЕ. “Моето дете ще се занимава с музика (тенис, живопис), няма да му позволя да пропусне своя шанс”. За съжаление децата не винаги оценяват усилията на родителите. И често блестящото бъдеще, нарисувано от възрастния във въображението му се разбива в пълното нежелание на детето да се занимава, например, с музика. Докато детето е малко слуша възрастните, но след това... Желаейки да се откъсне от клетката на родителската любов започва да изразява протест с достъпни за него способи. Това може да бъде и прием на наркотици или просто увлечение по тежкия рок в нощните часове. Затова денят на детето трябва да се запълва с полезни занимания като не забравяте да оставяте и малко време за негови лични дела.

НА ДЕВЕТО МЯСТО: НЕДОСТАТЪЧНО, ТВЪРДЕ МАЛКО ЛАСКИ. “Целувки, милувки и прочее глезотии, нежности не са важни за детето”. Децата на всяка възраст се стремят към ласка. Тя им помага да се почувстват обичани и им придава увереност в собствените сили. Но помнете, желанието за ласка трябва в болшинството от случаите да идва от самото дете. Не натрапвайте на детето своята любов – това може да го отблъсне.

НА ДЕСЕТО МЯСТО: ВАШЕТО НАСТРОЕНИЕ. “Може или не? Това зависи от настроението”. Родителите трябва да показват на детето, че ги радват неговите добри постъпки и че ги разстройват лошите. Това създава у детето съзнание за непоколебимост в жизнените ценности. Когато възрастните, в услуга на своя егоизъм и настроение днес разрешават нещо, а утре го забраняват, детето може да разбере само едно: все едно е какво правя, важно е настроението на мама. Ако чувствате, че не можете да се превъзпитате, по-добре предварително да се договорите с детето “Когато съм в добро настроение, не значи, че всичко ще ти е позволено. А ако съм в лошо – постарай се да бъдеш снизходителен към мен”.

НА ЕДИНАДЕСЕТО МЯСТО: ДЕФИЦИТ НА ВРЕМЕ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕТЕТО. Твърде малко време за обгрижване и възпитание на детето. “За съжаление съвсем нямам време за теб”. Възрастните често забравят простата истина – ако сте родили дете, трябва и да намирате време за него. Дете, което непрекъснато слуша, че възрастните нямат време за него ще търси сродна душа сред чуждите хора. Дори ако денят ви е разпределен по минути намерете вечерта половин час (в този въпрос е важно качеството, а не количеството), постойте до леглото на детето, поговорете си с него, разкажете му приказка или му прочетете книжка. Това е толкова необходимо.

НА ДВАНАДЕСЕТО МЯСТО: СТРОГОСТ И ЛЮБОВ. „Един от най-важните уроци при възпитанието е, че всяко дете трябва да изпита едновременно всички форми на любов”. То се нуждае едновременно от зрителен контакт, физически контакт, съсредоточено внимание и дисциплина. Детето трябва да почувства нашата любов и строгост заедно. Тези неща не се изключват взаимно. Да бъдеш строг не означава да си по-малко привързан. Нежността ти не намалява строгостта, нито увеличава снизходителността. Липсата на строгост и ограничения насърчават снизходителността, но любовта и привързаността не  го правят.

НА ТРИНАДЕСЕТО МЯСТО: НИКОГА ТЕЛЕСНИ НАКАЗАНИЯ. „Категорично не поддържам телесното наказание (пляскане, удряне, извиване на ухото, шамаросване и т.н)  като възпитателна мярка при децата”. Ако един родител прибягва до такива действия, по този начин той се разтоварва от напрежението си и признава своята слабост над ситуацията. Особено трудно и неконтролируемо, дори, се проявява в атмосфера на изнервеност, безсъние или ако има една или две баби-защитнички, които ти казват, "Абе, какво му правите на това дете?”.

Спомнете си детството, та нали поведението, страховете, комплексите ни се зараждат именно в детството. Затова, за да оправите отношенията си с децата, е необходимо да подредите нещата вътре в себе си. Ще си заслужава да се научите да сте самостоятелни и независими от мнението на околните.

Често срещаният аргумент “мен така са ме възпитавали” не е уместен! Естествено възрастният човек е склонен да повтаря това, което му е заложено в детството. Това се отнася и до маниерите на поведение, и до стила на общуване. Хубаво би било, ако като дете родителите му са го възпитавали, осланяйки се на обичта, стремежа да го разберат, отчитали са индивидуалните му особености. Но, за съжаление, често вече порасналите деца “предават” на своите деца тревожност, авторитарност, физически наказания, неумение и нежелание да слушат. Но ние сме възрастни хора, способни да се ориентираме във впечатленията от детството си, да простим на родителите си допуснатите грешки и да не ги повтаряме с децата си!

Вместо отрицателни използвайте положителни изрази с децата си!

Положителните изрази ви помагат да получите това, което искате.

Да се фокусираме върху негативните неща, да мислим и виждаме нещата негативно, това са навици, които често са вкоренени в подсъзнанието ни от детството. Например, обърнете внимание, дали ползвате положителни или отрицателни команди в семейството си. Нека дадем следния пример: детето се затичва към вратата и тъй като вие предполагате, че излизането му ще бъде доста шумно, му нареждате: "Не блъскай вратата!". Как си представяте сценария след тези свои думи "Не блъскай вратата!" - какво ще последва? Разбира се, затръшване на вратата.

Кажете им какво искате от тях, а не какво не искате!

Това е така, защото сте използвали отрицателно твърдение. "Отрицателно" не означава, че то е било лошо, просто дава противоположна представа за това, което желаете. Помислете за момент, как бихте изразили молбата си чрез положително твърдение? Има няколко начина. Бихте могли да кажете: "Ако обичаш, затвори вратата внимателно" или "Моля те, излез тихо!". Това са положителни твърдения, защото думите създават мисловни образи на това, което искаме.

Думите ви трябва да създават положителни мисловни картини!

Думата "недей" е сигнал, че следва отрицателно твърдение. Трябва да спрем, да помислим и да осъзнаем какво желаем в действителност и да създадем положителна мисловна картина, според която съзнанието на детето да действа положително.

Представете от колко голямо значение е използването на положителни твърдения при възпитанието на децата ни. Осъзнайте колко важно е да си служите с думи, които създават у тях мисловни картини, които вие бихте желали.

Винаги им говорете с правилното сърце и отношение!

Нека децата ви чувстват вашето уважение и доверие особено в трудните моменти, когато грешат. Тези трудни моменти са най-ценни, за да им демонстрирате собствената си зрялост и добро сърце като родители. Постепенно те ще наследят тази зрялост и сърдечност. Така със сигурност, когато пораснат и се сблъскват с грешките на другите, те ще проявят зрялост и сърце вместо незряла негативност, нервност или прибързани критики и оплаквания.

Негативното отношение се предава!

Когато родителите постоянно натякват на детето, "Не праши това" и "Не прави онова", можем да забележим, че то започва да копира същия модел на поведение спрямо другите си връстници. Но това не е всичко. Когато порасне това дете ще има тази тенденция подсъзнателно, много дълбоко вкоренена, да осъжда постоянно поведението на околните според тези външни и твърде незначителни и субективни критерии насадени от родителите.

Прекарвайте достатъчно време с децата си.

Да намерите време, което семейството да прекара заедно, може да е трудно. Повечето родители работят, което ограничава времето за контакт с децата. В допълнение – децата ходят на градина, училище, а често участват и в други, извънучебни занимания. Въпреки това е необходимо да се опитате да определите време, когато цялото семейство може да бъде заедно – по време на закуска или вечеря, например. Такъв тип “рутина” е особено полезна за децата. Те се научават да споделят. Всеки от семейството трябва да участва в разговора, а родителите трябва да показват интерес към това, което казват децата.

Освен това децата харесват да имат “запазени” дни за специални събития – например: вторник - с татко на футбол, в петък - с мама на курс.

Добре е също да окуражавате децата да участват в планирането на различни събития за цялото семейство, като да отидете на пикник, на кино или в музей.

Защо е важно да общуваме с децата?

Като обяснявате на децата връзката между нещата, причините и следствията, ще им помогнете да се научат сами да вземат решения в отделни ситуации. Родители, които “мислят на глас” пред децата, ще ги приучат да мислят и да разговарят по подобен начин.

Ако родителите изразяват емоции и чувства, техните деца ще разберат, че може да правят същото. Най-страшното е, когато родителите загубят емоционална връзка с децата си, затова когато вашето дете поиска да говори или да зададе въпрос, поощрете го. Ако го игнорирате и винаги сте прекалено зает, то ще се разочарова и ще престане да споделя мислите и чувствата си.

Ако семейството има проблем, който засяга детето, включете го в разговора. Опитайте се да намерите заедно решение, като същевременно разисквате възможните последствия. Дете, с което се общува открито, ще стане много уверено и ще научи правилата на добрата комуникация.

Детето е наше отражение.

Децата са особено наблюдателни към тези, които обичат. Те виждат в тях образеца, към който трябва да се стремят, правят им впечатление техните жестове, движения, навици и непринудено и бързо им подражават. Известно е, че за всяко дете това, което правят мама и татко, е най-добро. В това се крие и най-голямата мощ на възпитателните въздействия на родителите.

Скъпи родители, не отнемайте свободата на детето си!
Оставете го само да опознае света и с хубавите и с лошите му изненади. Нима чара на живота не се крие именно в неизвестното? Така то ще порасне по-самостоятелно, ще се изгради като по-устойчив характер. Тази независимост, която то придобие в по-ранна възраст ще му бъде от голяма полза в един по-късен етап, когато младия човек започне да гради бъдещето си. Не потискайте развитието му, като го ограничавате от нещата, които вие смятате за вредни. Онази любима, но вече доста клиширане реплика: „Послушай ни, ние по този път сме минали вече!“, има едничката цел да предпази детето от грешките на по- възрастните, но пък нима не е актуално и твърдението че „човек се учи от собствените си грешки“? Така че позволете му само да се опари! Може да е болезнено за него за момента, но със сигурност ще има своите позитиви за в бъдеще. Всяко дете е любопитно към нови непознати неща. При всички положения една забрана от ваша страна само още повече ще засили интереса му. Ако възпитанието, което сте му дали го е превърнало в млад отговорен човек, то грешките, които ще допусне няма да са признак на слабост или малодушие, а нещо съвсем естествено, което по-скоро ще допринесе за по нататъшното му осъзнаване.

“Основната цел на възпитателя е да запази смелостта на всички деца, а ако някое вече я е загубило: да му я върне.” Алфред Адлер

 


Последни новини

26-04-2017

На 26 април 2017 г. в интерактивната зала на Регионална библиотека „Дора Габе” се проведе заключителна среща по проект „Библиотеката - посредник в образователната интеграция на деца от ромската общност”, който се реализира с подкрепата на Фондация „Глобални библиотеки – България.

20-04-2017

Добровoлци към Фондация "Ръка за помощ" инициираха кампания в подкрепа на Общински приют за безстопанствени животни в Добрич.

18-01-2017

На 17 януари 2017 г. се проведе първия Форум на Фондация Америка за България / www.us4bg.org /. На събитието присъстваха повече от 600 гости и партньори.