Видове привързаност
Раждаме се безпомощни и имаме нужда от грижа. Привързваме се към човека, който
ни храни, говори ни топли думи, предвижва ни в пространството и ни показва целия свят, за да се превърне самият той в целия наш свят. Но както е нормално, в природата нищо не е еднозначно и нашата привързаност може да бъде стабилна или разклатена; нашата личност може да израства сигурна или несигурна в значимия друг.
Мери Ейнсуърт извежда 3 вида привързаност, допълнени от още един вид, разграничен от Мери Мейн.
Сигурната привързаност е налице, когато детето използва родителя като надеждна база и в негово присъствие активно изследва средата. То демонстрира увереност в отношенията на привързаност и ако е плакало при отделянето от родителя, то при неговото завръщане се успокоява много бързо, изглежда видимо облекчено, активно търси контакт и откликва на поздрава на майката. Детето със сигурна привързаност не може да бъде успокоено от непознат.
Избягващата привързаност е характерна за т.нар. безразлични деца или децата, които изглеждат непривързани. При напускане на родителя те не проявяват признаци на дистрес, а при завръщане на майката я игнорират и остават съсредоточени върху играчките. На непознати реагират по сходен начин. Специфичното за тези деца е, че когато ги взимат на ръце, те не се гушкат и оставят впечатлението, че са уверени в себе си и не се нуждаят от привързаност. Всичко това обаче е защитна стратегия. В домашни условия тези деца са игнорирани или директно отхвърлени. Майките им изглеждат гневни и нетолерантни към дистреса на бебето и затова детето се научава да не изразява въпросния дистрес. По този начин то остава близо до родителя без да бъде заплашено от отхвърляне. Фокусира се върху външния свят, но не и към майката; впуска се в изследване като разчита само на себе си; избягва нейната близост и по този начин „крещи”, че има нужда да му обърне внимание.
Както показва името на амбивалентната привързаност, при нея децата демонстрират двустранно поведение – от една страна, силна потребност от привързаност, а от друга, липса на увереност в наличието на фигурата на привързаност. Поради тази причина децата реагират много силно при раздяла, но също така, реагират силно и отхвърлящо и след завръщането на майката. Понякога я удрят и блъскат, трудно могат да бъдат успокоени и плачат продължително. Поведението на този тип деца е амбивалентно, защото е смесица от слаба тенденция да се подържа контакт, но и рязък протест, ако майката ги остави. Самите майки са непоследователни в реакциите си към детето. Те не реагират навреме на сигналите и на децата им липсва увереност в присъствието на мама.
Последният тип привързаност се определя като дезорганизирана или дезориентирана. Тя е привързаността с най-голяма несигурност по отношение на майката. Поведението на тези деца е силно противоречиво. Например, при завръщане на майката детето може радостно да я прегърне, а после да се обърне рязко; може да се приближава към майката с извърната настрани глава или да се усмихва, но всъщност да изглежда изплашено. Позата на тези деца е замръзнала, а физиономията им е замаяна или втренчена нанякъде. На тях им липсва стратегия за успокоение и дори не могат последователно да сигнализират за постоянното чувство на напрегнатост. За този тип поведение значителна роля имат родителите, при които има неразрешена травма от детството, като ранна смърт например. Майките на тези деца са тревожни и тяхната тревога води до дезорганизираност у детето.
Макар типовете привързаност да са характерни за децата, вглеждайки се в отношенията ни като възрастни с възрастни, можем да открием, че в едни връзки се чувстваме сигурни, а в други, хем не ни се остава, хем не ни се тръгва. Все пак, раждаме се безпомощни и имаме нужда от грижа, и се научаваме да търсим човека, който ще се превърне в целия наш свят. Искаме да обичаме и искаме да бъдем обичани. Търсим сърдечност и навременен отклик. И ако мислим, че сме пораснали, може би не грешим, но ако мислим, че детето в нас е изчезнало, може би трябва да преосмислим какви са настоящите ни връзки и дали в тях сме възрастни или пък малки деца, които още не искат да изследват света сами.
ФОНДАЦИЯ