За да използвате този уебсайт е нужно да инсталирате Flash Player 8.

За тийнейджърите с любов

Взаимоотношения родители - деца

Отношенията деца - родители са стари като света, но колко рядко се замисляме за хилядите камъчета в тези отношения, които обръщат колата! На пръв поглед това е нещо съвсем обичайно и рутинно, погледнато от страни.

Между родители и деца се появи една особена пукнатина.

Авторитетът на родителя отиде на кино, а самият родител се занимаваше с въпроси по физическото оцеляване на семейството, та възпитателната работа отиде на заден план. Цепнатината в отношенията се превърна в бездна.

От естествен идеалист младият човек се превърна във върл консуматор с недобра ценностна система. Проблемите се умножават.

Децата станаха особен вид социопати и се затварят все повече в себе си.

Всъщност, всичко относно възпитанието на детето се свързва с неговото физическо оцеляване, а то има нужда от съвсем други неща. Неща като обич, заинтересованост, прекарване на свободното време с него. Детето има нужда от кумир и пример. То съвсем естествено ги търси в най-близкия кръг - семейството, но много рядко ги намира! С времето детето се отчуждава и по един естествен начин се настройва срещу родителите, а след това бунтът е неизбежен. Тогава започва онази война, която е най-разрушителна и опустошителна от всички войни, защото убива уважението, вярата в по-големия и по-мъдрия... Тази война завинаги сваля от пиедестала героя, наречен родител и вместо детето да последва неговия път, често прави точно обратното.

Много често един ваш неприятен жест може да се запечати в съзнанието на детето и да остане там като трънче за цял живот, а от това да произлязат действия и мисли, за които дори и не предполагате! Обичайте и УВАЖАВАЙТЕ децата си! Бъдете техни приятели, а не господари! Лесно можете да налагате нещата със сила, но... до време!

В семейство, в което има чести конфликти, нравствено-волевата страна на детето силно се травмира. От тях израстват деца характеризиращи се с разпуснатост, нечестност, нежелание да учат и преодоляват трудностите, недоброжелателност, безотговорност. При родители, в чиито отношения равнодушието, недоверието, грубостта, пошлостта и безсърдечността са основно отношение, у децата се потискат, а понякога съвсем се загубват светлите идеали за любовта и приятелството. Следва да помним, че детето започва да разбира духа на взаимоотношенията в семейството твърде рано. Резултатите от изследванията показват, че още на 7-месечна възраст то долавя характера на вътрешносемейните отношения и интуитивно чувства с кого как да се държи.

Вътрешносемейните отношения отразяват духа на семейството. И точно този дух е главната сила, която влияе върху формирането на детето като личност. Съществува пряка връзка между нормалното психическо и нравствено развитие на детето и атмосферата в семейството. Известно е, че колкото по-малко топлота, обич и грижа получава детето, толкова по-бавно се оформя като личност. Недостатъчното внимание и недостатъчно честото общуване между родители и деца дори предизвиква у детето сензорен глад /незадоволеност на усещанията и инфантилност на личността /несъответствие между степента на личностно развитие и реална възраст/.

В тази възраст е много характерна т.нар. Криза на самооценката (те са критични към другите и живеят с мисълта, че същият критичен поглед на околните е отправен и към тях). Самооценката е ниска и това може да е свързано също с по-ранното или по-бързото настъпване на пубертета.

Ако в пубертетната възраст преобладава стремежът на учениците да бъдат като възрастните, то в ранното юношество – да бъдат оригинални, да изявяват своята индивидуалност. ТЪРСЯТ ИДЕАЛ и го намират в различни насоки, като мода, алкохол, цигари, сексуални връзки, референтни групи.

Тяхната вяра става лична.

Тяхната вяра е емоционална.

По-уязвими са към различни изкушения.

Много се интересуват от собствените особености и от собствения външен вид.

Търсят начини за социално самоутвърждаване.

Опитват се да намерят своето място в обществото.

Определяне на референтната група: Пред юношите стои и друг въпрос не по-малко важен от въпроса "Кой съм аз?". Това е въпроса "С кой съм аз?". Приемането от връстниците и идентификацията с групата е най силно изразената социална потребност през юношеството а именно потребността от принадлежност. За юношите потребността от приемане от връстниците значително превишава потребността от самоуважение. Учудени от този факт родители и учители задават въпроси от типа: "Как не разбираш, че те се възползват от теб?" или "Как може да позволяваш да се отнасят към теб по такъв начин?". Но възрастните просто са забравили колко е важна за юношата потребността от приемане. В тази връзка, основната задача за тийнейджърите е намирането или сформирането на удовлетворяваща потребностите референтна група. Всички останали задачи на възрастта са свързани или произтичат от тази потребност.

Развитие на самоопределянето: Самоопределянето на юношата много прилича на меренето на дрехи. За съжаление, някой от тези костюми създават несимпатични, даже опасни "силуети" за поведение и изява. Тук авторитарна намеса е немислима, но е необходимо да се помогне на младия човек, в неговата ориентация и адаптация в съществуващите условия.

 

„Смъкнатата мода”?!

Много хора са против и не искат да виждат младежите да носят, и да ходят по улиците с толкова ниско смъкнати панталони, които позволяват да се вижда бельото им и в някои случаи техните седалища, както при момчета, така и при момичета. „Обличането по този начин не е нито хубаво, нито прилично”.

"Смъкнатата" мода идва през 90-те години на миналия век и се свързва с културата на хип хопа и гангста рапа. Най-ярките популяризатори на тази мода, това течение, са Снууп Дог и Айс Кюб, чиито стил е повлиян от облеклото на затворниците, на които не се позволява да носят колани.

И нещо интересно и любопитно, град Делкамбре в щата Луизиана е въведена забрана на свлечените под ханша панталони, които тийнейджърите обичат да носят. Нарушителите се наказват с глоба от 500 долара и до 6 месеца затвор. Властите и в други градове на САЩ обсъждат подобна мярка.

Разсъжденията и коментара оставям за вас.

 

Пиърсингът – мазохизъм, мода или нова естетика?!

Всеки има своето отношение към пиърсинга, а пиърсингът от своя страна има хилядолетна традиция.

Пиърсингът има прастара история. Първият пиърсинг е открит на мумия в глетчер, която датира от 4000-5000 години. Обецата е била белег на ранг в някои от индианските племена, споменава се за него и в Библията. Днес като че ли е символ на бунтарство и желание да разчупим статуквото. Като моден аксесоар няма нищо лошо. Като желание за изразяване на нашата артистична същност също.

У нас пиърсингът беше едно от децата на демокрацията, когато решихме, че всичко, което е било забранено до момента вече е белег на модерност, на разкрепостеност, на европеизация. Дали това е така? Това е съвсем друг въпрос.

Едни смятат, че пиърсингът е глупава екстравагантност, която може да ни струва от 50-тина до няколко хиляди лева, в зависимост от това колко скъпо бижу сме решили да си поставим. Други смятат, че е излишна болка, която е безсмислено да си нанасяме сами, при условие, че и без това хората си имат достатъчно грижи и болести, за да си нанасят и още. Но какво ли не правим в името на красотата и на модата. На това да изразим себе си, да бъдем различни. Да демонстрираме, че сме по-напредничави, по-свободомислещи, по-смели и по-екстравагантни – с една дума, различаваме се стопроцентово от тълпата.

Пиърсинг може практически да се направи навсякъде по тялото – стига да ви стиска, стига да търпите болка и да искате сами да си я причините. Най-безобидният пиърсинг е на ухото. Да се продупчи меката част на ушенцето на бебето е най-безобидното. Следва продупчване по протежение на цялата ушна мида, обеца на веждата, на устната, на пъпа, на зърната на гърдите, на носа, на езика, та дори и на гениталиите. Най-нежната част – клепачът също не е подмината – най-смелите си слагат модният аксесоар дори и на това чувствително място.

Пиърсингът не е привилегия само на момичетата, все повече момчета опитват да се украсят тук там. Но дали е до смелост? Всеки сам си решава как ще изрази своята смелост, своята неповторимост и своя стил. Тези, които са решили, че могат да изразят себе си, своите убеждения и мисли посредством пиърсинга днес могат и го правят свободно.

Единственото лошо е, че някои тийнейджъри го приемат като стъпка към по-хард бунтарство като това да пробваш дрога, да опиташ стил на живот, в който си наистина интересен, център на внимание си, но за съжаление за кратко. Защото, ако пиърсингът е мода, естетика и дори традиция, съвременният синоним за хероина е най-често преждевременна смърт. Затова и много родители се ужасяват, когато видят любимите им деца с какъвто и да е безобиден пиърсинг, първата им мисъл е, че детето сигурно е тръгнало по пътя на дрогата. Пътят, от който няма връщане.

 

Акне или така наречените младежки пъпки.

Още в първите години на пубертета (13-14 години) е хубаво да се придобият навици за поддържане на добра хигиена на кожата на лицето и да се спазва хранителен режим. Така ще се намали вероятността от поява на младежки пъпки и акне.

Ето няколко конкретни съвета:

Ръцете нямат място върху лицето!
Стискането и чопленето на пъпките спомага за проникване на бактерии в кожата и увеличава вероятността от поява на кисти – тежка форма на акне. Има голяма вероятност да останат белези от кистите. Чесането дразни кожата и увеличава мъртвите клетки, които могат да запушат порите. Не подпирайте лицето си с ръце. По ръцете има много бактерии, които могат да предизвикат възпаление на кожата.

Здравословният начин на живот помага!
Пийте много вода. Тя помага за правилното разпределение на хранителните вещества по цялото тяло и за изхвърлянето на токсините. Хранете се здравословно. Прекаляването с някои видове храни може да се отрази на акнето. Ако забележите, че някои храни не ви действат добре, избягвайте ги.

Правете редовно упражнения. Те подобряват кръвообращението и клетките се обогатяват с кислород. Спортувайте. Спортът оказва положително въздействие на здравословното ви състояние. Физическата активност намалява стреса, който също е един от факторите за появата на пъпки.

Избягвайте контакта на косата ви с кожата на лицето - може да се стигне до нежелателна кожна реакция. Не използвайте и силно фиксираща козметика за коса, тя също може да попадне на лицето и да се получи дразнене.

Основни методи на профилактика
Борба с бактериите, отговорни за инфекциите.

Грижи за намаляване на мастната секреция.

Отстраняване на мъртвите клетки за предпазване от запушване на порите.

Внимание! Миенето е основен фактор
Да поддържате лицето си чисто, означава да го миете два до три пъти на ден. Внимавайте да не прекалите. За да бъде здрава, кожата трябва да има нормално ниво на влажност. Не търкайте лицето си по време на миене. Акнето не се причинява от мръсна кожа, а от замърсени пори, инфектирани с бактерии. Неправилното миене може да влоши проблема. Мийте лицето си, като леко го масажирате с насапунисани ръце. Не използвайте кесии за баня – те могат да раздразнят кожата. Използвайте мек неабразивен сапун. Изплаквайте добре с топла вода. Подсушавайте с мека кърпа, без да триете кожата.

Почиствайте лицето си два пъти на ден със специален лосион. Можете да си правите и ексфолииращи маски два пъти седмично, но не търкайте така, както се търка пода, защото това само ще влоши положението.

Използвайте козметика, подходяща за вашия тип кожа. Повечето компании имат специална серия за тийнейджъри.

Редовното сменяйте хавлиените кърпи и калъфката, на която спите, за да не задържат бактерии в плата.

Яжте много плодове и зеленчуци. Полезни са.

Какво трябва да помним
Кожният лекар е ваш верен приятел и помощник в лечението на акне.
Каквото и да правите, както и да се чувствате, както и да смятате, че изглеждате – винаги помнете, че не сте единственият човек, който страда от акне. Не забравяйте, че младежките пъпки и акнето са част от живота на всеки човек. Няма нищо фатално в няколко пъпчици, няма да сте нито първия, нито последния човек на земята с такива грижи.
Мислете позитивно. Вие нямате контрол върху мнението и отношението на другите, а само върху себе си. Вярвайте в собствените си сили и способности.

 

Цигарите, никотина и още... подробности!

Напоследък започнаха да се изнасят факти за увеличаване на броя на пушачите сред учениците, за спадане на възрастта им. Всъщност за вредата от тютюнопушенето е писано толкова много, говори се и се внушава, че това е вредно, медиите сипят толкова статистическа информация, че сами започват да изместват проблема встрани. Колкото повече се експлоатира една тема, толкова по-безинтересна става тя.

Обикновено тютюнопушенето създава сериозни проблеми на зависимост от цигарите. Освен физическа зависимост от никотина, съществува и психическа, която обикновено е по-голяма. Човек си създава навик да си купува цигари, да запалва първата си цигара сутрин с кафето, да държи ръцете си по определен начин, когато пуши (вид заетост - тези, които внезапно спират да пушат, често се чудят къде да дянат ръцете си), да пали цигара след цигара, без да има нужда от това (докато се получи ПРИСТРАСТЯВАНЕ - неумолима употреба на създаващи навици наркотици, между които е и никотинът).

  • Ако искате да откажете цигарите (а около 90% от пушачите се стремят към това, но не знаят как), в началото трябва твърдо да сте възприели и да сте убедени в мисълта, че това е навик, който ви пречи - изморява ви, губи ви времето, причина е да миришете лошо. Може да пресметнете колко пари давате месечно за цигари и какво бихте могли да си купите с тях. Това е така наречената психическа бариера - ако вие мислено сте отказали цигарите, вероятността да ги откажете в действителност е голяма. При запалването на поредната цигара направете следния опит - приближете до устата си нокътя на палеца и издухайте срещу него дима. Един поглед е достатъчен, за да видите какво се натрупва в дробовете ви само от едно дръпване на цигарен дим. Пушачът, който иска да се откаже от цигарите, трябва да знае с какво точно си вреди - тоест да види катрана с очите си. За същото може да ви послужи и празно цигаре или още един опит. Наплюнчете филтъра на цигарата си и дръпнете. Лесно се забелязва тъмната кафява точка на филтъра от натрупалият се катран. Много важни факти за цигарите са известни, но не е излишно да се знае и тоВсяка цигара съдържа 15 известни канцерогенни съставки.
  • Човек, който пуши един пакет цигари на ден, за една година ще натрупа в дробовете си един литър катран.
  • Пушенето на цигари може да причини физическо и психично пристрастяване.
  • Физическите упражнения не отстраняват отрицателните ефекти на тютюнопушенето.
  • 90% от хората, които пушат, заявяват, че желаят да се откажат от цигарите.
  • Над 30 милиона пушачи са заявили, че са се отказвали от тютюнопушенето.
  • Тийнейджърите, които пушат, са в по-голямата си част под средното ниво в училище.
  • Високообразованите хора са на първо място сред тези, които се отказват да пушат.

Ако и това не помогне, си направете списък на нещата, които можете да правите, ако не пушите. Ето няколко предложения: да четете, да танцувате, да карате велосипед, да се радвате на други ухания, да говорите, да рисувате, да се вслушвате в звуците, да пеете, дори да не правите... нищо. Бъдете здрави без цигарен дим!

Именно подрастващите са онези, които трябва да разчупят това статукво и тези страхове у родителите си и да докажат, че пиърсингът и татуировката може да е изкуство, че „смъкнатата мода”, ако се носи с боди отдолу може да е не е толкова опасна за здравето, от цигарите лесно може да се откаже младият човек, защото все още не е пристрастен и защото е прагматичен и че точно той днес и сега няма нищо общо със съвременните пороци.

Татуировките днес

История на татуирането

Татуировката е възникнала в далечното минало, никой не може да определи с точност кога, но се смята, че това е станало преди повече от 60 000 години. Свидетелство затова са намерените по време на археологически разкопки в Европа: артефакти, датиращи от късния палеолит (38 000 - 10 000 пр. н . е.). Находките имат вид на дупчещи инструменти и лули с пигмент. Възможно е да са използвани и за направата на фигури върху глинени и каменни фигури, но има сериозни основания да се смята, че са използвани и от хората със същата цел - ето какви са те - такива са откритите татуирани мумии на различни места по света. От прастари времена хората са забелязали, че след травма попадналите под кожата частици остават трайно там и се получава нещо като рисунка с различни цветове. Така постепенно човекът е стигнал до идеята за татуировките. От исторически документи знаем, че за направата на рисунки върху кожата първоначално били използвани кости от риба или шипове от растения.  За причините за татуиране няма много информация. Съществува теория, която го обяснява като нормален процес на естествени наранявания на кожата, с които са се свързвали определени носители като храбър воин например. По-късно влезли в употреба металните игли. Днес се използват специални уреди и средства, с които много бързо се рисува. Останал е обаче един съществен елемент на татуиране - въвеждане на багрила под кожата, което не е безопасно за нея. Други причини са били: ритуали, израз на принадлежност към дадена група, доказателство за социално положение или богатство, лечение, разкрасяване, спомен. Татуировката винаги има определено значение - понякога то е общо - желанието за красота и привлекателност; друг път е специфично - гаранция за преминаване в отвъдния живот.

Татуировки могат да се видят навсякъде, по всички географски ширини, сред всякакви групи от хора. Сега са особено модерни сред тийнейджърите. В техните среди е престижно да покажеш татуаж върху глезен, корем или рамо. Носителите на такава украса най-често не знаят, че името й идва от "татуо" - дума, с която преди векове племенните вождове в Полинезия наричали рисунките върху кожата си. И тогава, и днес татуажът дава доста информация за притежателя си, за неговите интереси, пристрастия, принадлежност към някакъв клан и пр.

Татуировките могат да бъдат полезни. Татуирането с лечебна цел е широко разпространено в Ориента. Тибетците правят татуировки върху конкретни точки, използвани при Акупунктурата, което, съчетано с употребата на билки в боите, води до укрепващ организма резултат. В наши дни “доживотната” рисунка нерядко може да послужи за прикриването на белег.

И българите проговарят на “Tattoo”

В днешно време интересът към татуирането нарасна неимоверно много. Интересно е, че повечето желаещи да се татуират са жени. В България от 7 години има професионални ателиета за правене на татуировки. Преди това с нещо като татуировки в мастилен цвят (“Цура’78”, русалка, змия) се декорираха предимно затворниците, циганите и моряците. От известно време tattoo-студията стават все повече, разнообразява се и “номенклатурата” на телесната галерия. Клиентелата варира от ентусиазирани тийнейджъри до улегнали хора с костюми и дипломатически куфарчета, подражаващи на... на когото се досетите от световните и родни идоли/икони, или просто търсещи своя индивидуалност .Татуировки се правят в специализирани студия с помощта на специална механизирана игла, която инжектира минимални количества мастило под кожата. Татуировките са едноцветни - черни или многоцветни. Размерите на татуировките са различни от съвсем миниатюрни до изрисувани цели тела; появиха се и нови методи за татуиране по клепачите, които имитират грим. Днес татуирането се използва предимно за разкрасяване. Препоръчително е да направите татуировка през зимата, когато кожата е най-здрава, имайте предвид, че татуираното място не трябва да се излага на слънце поне три месеца, също така е много болезнено.

Въпреки че има вид временни татуировки, в България за тях не може да се говори. Има нещо, което се нарича party-tattoo - пак на принципа на лепенка, която се минава отгоре с боички и трае два-три дни. В Европа (всъщност Франция е с най-големи традиции в татуирането и материалите от Хексагона по общо мнение са най-качествени) има и такива татуировки, които се правят с бои отново на растителна основа, но те се абсорбират от организма за няколко месеца.

Безопасност:
- насочете се към легално студио, най-добре поискайте препоръки от близки и приятели.
- поинтересувайте се за здравен сертификат на човекът, който ще ви направи татуировката.
- средата, в която ще се извършва тази процедура трябва да бъде стерилна.
- обърнете внимание на състава на пигмента, за предпочитане е да е на растителна основа.
- инструментите, които ще бъдат използвани (игли, резци и др.) трябва да са за еднократно ползване (уверете се, че са отворени/разпечатани пред Вас) или да се стерилизират при всяка употреба.
- тествайте се дали не сте алергични към пигментите, които се използват.
Рискове:

- когато не са спазени изискванията за хигиена е възможно да се заразите с опасни инфекциозни заболявания - хепатит В и С, сифилис, тетанус, СПИН.
- алергични реакции, обикновено към боите, които се използват. Проявява се със зачервяване и сърбеж.- инфекции - признаци на бактериална инфекция са зачервената кожа, висока температура, изтичане на течност от обработената кожа.- кожни смущения – може да се образуват грануломи – подутини.

- келоиди – поява на големи белези (ако сте склонни към тях).
При поява на посочените симптоми - трябва да се консултирате задължително с лекар!

Съвет:
Моят съвет е да използвате временни татуировки - има различни видове - под формата на лепенка, или изрисуване с кана. Една такава татуировка ще ви спести неприятности с родителите, а и няма опасност да ви омръзне и да трябва да се подлагате на неприятни манипулации за премахване. Ако вие сте от читателите, които не се интересуват от етапите и рисковете при татуирането, а желаете да я премахнете ето малко информация

Премахване на татуировки:
Съществуват няколко начина за премахване на татуировки:

-   чрез лазер - това е най-ефективният метод като за целта са ви необходими повече от 12 процедури. Лазерът действа чрез пулсиращата светлина, която преминава през най-горния пласт на кожата, като енергията на лазера се абсорбира от пигментацията. Тази интервенция предизвиква леко възпаление и позволява на тялото да произведе малките участъци изменен пигмент.

-  чрез дермабразио - действа чрез замразяване на татуировката и обработка с химически вещества. Възможно е да остане белег.

-  чрез хирургическо отстраняване - премахва се кожата върху, която е направена татуировката. Тази процедура задължително оставя белег.

Дори и родният МОН (Министерство на образованието и науката) даде своето мнение по въпроса, за тези модни увлечения и тенденции като определи за „неприемливи в класните стаи пиърсингите, които красят всеки втори тийнейджър, както и татуировките на видни места по тялото”.

Развитие на личностна система от ценности. До пубертета детето приема ценностната система на своите родители. Но след това всичко се обърква. Юношата е готов да преразгледа всички преди това усвоени обичаи, ценности и стандарти. В резултат на този процес спокойните води на семейния живот се превръщат в бурно море. Това не означава, че всичко ще се промени, но означава, че ще бъде подложено на съмнение. Черното и бялото, истината и лъжата в процеса на развитие на ценностната система придобиват оттенъци. За съжаление не във всички семейства децата имат възможност да усвоят устойчива система от ценности. Празнините като правило се запълват от неформалните групи, масовата култура, масмедии, интернет, обществените институции.

Мили родители, запомнете, че детето, макар и малко е един човек с характер, с емоции и емоционална памет. То може да се радва, но може и да страда! Може да е нещастно и това да не се дължи на нещо, което според вас е нищожно маловажно!

Недопустимо е да се подменя вниманието, което дължим на детето, на подрастващите със задоволяване на техните материални нужди. В днешно време е печален факт пълното”потъване” на родителите в своята работа. Нека помним, че те преценяват дали родителите им ги обичат не толкова по количеството играчки, пари или вкусотии, които получава, а по това как те общуват с него, доколко се интересуват от неговия живот, от неговите макар и детски проблеми. Защото и детето има проблеми, не бива да забравяме това!

За силното въздействие на родителския пример известен педагог е казал: „Вашето собствено поведение е решаващо. Не мислете, че вие възпитавате детето само когато разговаряте с него, когато го поучавате или му заповядвате. Вие го възпитавате във всеки един момент от вашия живот даже когато ви няма в къщи. Как се обличате, как разговаряте с другите хора, как се радвате или скърбите, как се държите с приятелите си и с враговете си, как се смеете, как и какво четете-всичко това има голямо значение за детето. То вижда и чувства и най-малките промени във вашия тон, всеки поврат във вашите мисли стига до него по незнайни пътища”.

Обичайте, за да бъдете обичани!

 

 

 


Последни новини

26-04-2017

На 26 април 2017 г. в интерактивната зала на Регионална библиотека „Дора Габе” се проведе заключителна среща по проект „Библиотеката - посредник в образователната интеграция на деца от ромската общност”, който се реализира с подкрепата на Фондация „Глобални библиотеки – България.

20-04-2017

Добровoлци към Фондация "Ръка за помощ" инициираха кампания в подкрепа на Общински приют за безстопанствени животни в Добрич.

18-01-2017

На 17 януари 2017 г. се проведе първия Форум на Фондация Америка за България / www.us4bg.org /. На събитието присъстваха повече от 600 гости и партньори.